— Милорд, не бих искал да споря с вас, но и двамата знаем, че това не е вярно. Нали вие сам казахте, че тези, които се разболяват, страдат по волята на Келсайър?
— Така ли? — учуди се Елънд.
— Да. Когато изложихме армията на мъглите. Тогава извикахте на хората да не забравят, че Келсайър е Господар на мъглите и че следователно болестта ни спохожда по негова воля. Мисля, че бяхте прав. Оцелелия наистина е Господар на мъглите. Той сам се провъзгласи за такъв, в нощта преди да загине. Милорд, той причинява болестта. Зная, че е така. Открива тези, които нямат вяра, и ги наказва.
— Нямах предвид това, Демоа — рече Елънд. — Говорех, че Келсайър иска да преживеем това страдание, а не че избира конкретни хора.
— Както и да е, милорд, вие казахте тези думи.
Елънд махна с ръка, за да покаже, че разговорът е приключен.
— Милорд, а как ще обясните странното съотношение? — попита Демоа.
— Не съм сигурен — призна Елънд. — Вярно е, че точният брой на разболелите се е необичаен от статистическа гледна точка, но това няма връзка с твоя случай.
— Не говорех за тази бройка, милорд — рече Демоа, все така свел поглед. — А за тези, които остават болни, докато другите се възстановяват.
— Чакай малко. — Елънд го погледна. — Това пък какво значи?
— Не сте ли чули, милорд? — попита тихо Демоа. — Писарите го обсъждаха и постепенно слухът плъзна из армията. Повечето хора не разбират от цифри, но знаят, че става нещо странно.
— Какви цифри? — попита Елънд.
— Милорд, разболелите се са пет хиляди.
„Точно шестнайсет процента от армията“ — помисли Елънд.
— От тях умряха петстотин — продължи Демоа. — От останалите почти всички се възстановиха в един и същи ден.
— Но не и някои — рече Елънд. — Като теб.
— Като мен — повтори приглушено Демоа. — Триста двайсет и седем души продължихме да боледуваме, докато другите вече бяха на крака.
— Е, и? — попита Елънд.
— Това е точно една шестнайсета от разболелите се, милорд — обясни Демоа. — И ние продължихме да боледуваме точно шестнайсет дни. До последния час.
Чергилото изплющя от внезапен повей. Елънд не можа да потисне споходилата го тръпка.
— Съвпадение — рече накрая. — Когато се ровиш в статистиката, винаги се натъкваш на подобни неща, трудно обясними статистически аномалии.
— Не ми изглежда като обикновена аномалия, милорд — възрази Демоа. — Това число се появява отново и отново. Шестнайсет.
Елънд поклати глава.
— Дори и да е така, Демоа, това не означава нищо. Просто едно число.
— Точно толкова месеци е прекарал Оцелелия в Хатсинските ями — промълви Демоа.
— Съвпадение.
— На толкова години е била лейди Вин, когато станала Мъглородна.
— Пак съвпадение — упорстваше Елънд.
— Твърде много станаха съвпаденията, милорд.
Елънд се намръщи и скръсти ръце. Демоа, разбира се, беше прав. „Безсмислено е да отричам. Трябва да зная какво мислят хората, не да им противореча“.
— Добре, Демоа — рече той. — Да кажем, че нито едно от тези неща не е съвпадение. Изглежда, имаш някаква теория за тях.
— Тази, която ви казах одеве, милорд — оживи се Демоа. — Мъглите са дело на Оцелелия. Избират определени хора и ги убиват, други от нас се разболяват и винаги се спазва числото шестнайсет, за да ни докажат, че той стои зад тези събития. Тези които прекарват болестта най-тежко, са същите, които са ни навлекли гнева му.
— Е, като изключим умрелите, разбира се — рече Елънд.
— Вярно — потвърди Демоа и вдигна глава. — Така че… може би има надежда за мен.
— Не целях да те успокоявам, Демоа. Все още не приемам тази идея. Може би има странности, но интерпретацията се основава на предположения. Защо Оцелелия ще ти е ядосан? Ти си един от най-верните му последователи.
— Аз сам избрах този пост, милорд — обясни Демоа. — Той не ме е посочвал. Просто… започнах да проповядвам, а хората ме слушаха. Вероятно това го е разгневило. Ако го е желаел, щеше да ми го подскаже, докато беше още жив.
„Едва ли Оцелелия е мислел точно за това, докато е бил жив — рече си Елънд. — По-важно е било да разбуни духовете на скаа, да ги вдигне на бунт“.
— Демоа — заговори той, — знаеш, че приживе Оцелелия не е създавал подобна религия. Беше измислена от хора като теб чак след като той напусна този свят.
— Истина е — потвърди Демоа. — Но той се е явявал пред някои хора след смъртта си. И аз не съм един от тях.
— Не се е явявал пред никого — рече Елънд. — Това беше кандрата ОреСюр, с неговото тяло. И това също ти е добре известно.
— Да — рече Демоа. — Но кандрата действаше по заповед на Оцелелия. А аз не бях в списъка на навестените.
Елънд сложи ръка на рамото му и го погледна в очите. Знаеше, че Демоа не е малодушен. Беше го виждал да се изправя дръзко пред дваж по-висок от него колос.