— Демоа — каза той, — искам да ме разбереш правилно. Самосъжалението ти започва сериозно да ти вреди. Щом мъглите поразиха точно теб, какво по-добро доказателство, че действат на случаен принцип, който няма нищо общо с настроенията на Келсайър? Сега едва ли е най-добрият момент да се поддаваш на съмнения. И двамата знаем колко много си посветил на тази армия.
Демоа се изчерви.
— Помисли за това — добави Елънд и прибави към думите си едва доловим окуражаващ аломантичен Тласък. — Ти си недвусмислено доказателство, че вярата на един човек няма нищо общо с избора на мъглите. Така че, вместо да се поддаваш на униние, по-добре да открием истинската причина за поведението на мъглите.
Демоа помълча няколко секунди, после кимна.
— Вероятно сте прав, милорд. Навярно съм се заблуждавал.
Елънд се усмихна. После изведнъж си припомни собствените си думи: „Това е недвусмислено доказателство, че вярата на един човек няма нищо общо с избора на мъглите“.
Не беше съвсем вярно. Демоа бе сред най-фанатично вярващите в лагера. Ами другите, които бяха лежали болни колкото него? Дали и те бяха хора, отдадени на вярата?
И тъкмо да зададе този въпрос, отекнаха виковете.
37.
Хемалургичният разпад не е толкова очевиден при инквизитори, които са били създадени от Мъглороден. Тъй като те вече притежават аломантични способности, разширяването им с нови ги прави невероятно силни.
В повечето случаи обаче инквизиторите биват създавани от Мъгливи. Оказва се, че Търсачи като Марш са най-ценени сред кандидатите. Защото когато няма подходящ Мъглороден, инквизиторът с подсилвани от бронз способности е могъщ инструмент за издирване на Мъгливи скаа.
От далечината долетяха писъци и Вин се надигна стреснато в каютата. Не беше заспала, но почти дремеше. Поредната нощ на скитосвания из Фадрекс я бе изтощила.
Но забрави умората веднага щом от север долетяха шумове от битка. „Най-сетне!“ — помисли си, отметна завивките и излетя от каютата. Беше облечена както обичайно с панталони и риза и заредена с неизменния запас стъкленици. Гаврътна една.
— Лейди Вин! — извика един от лодкарите. — Нападнаха лагера!
— И тъкмо навреме — отвърна Вин, Тласна се от кнехта на ладията изскочи във въздуха и се стрелна през утринната мъгла, оставяйки след себе си белезникави вихри, като птица, преминаваща през облак.
С разпален калай скоро откри къде се води битката. Няколко групи конници бяха нахлули в северната част на лагера и изглежда, се опитваха да си пробият път към товарните ладии, закотвени в широката извивка на канала. Аломантите на Елънд бяха в средата на отбранителната линия на брега, с Главорезите отпред и Монетомети на втора линия, за да обстрелват нападателите. Фланговете се пазеха от обикновени войници, които се биеха добре, а и конниците бяха забавени от барикадите.
„Елънд беше прав — помисли си с гордост Вин, докато се снижаваше от небето. — Ако не бяхме изложили хората ни на въздействието на мъглите, сега щяхме да имаме сериозни проблеми“.
Стратегическият ход на краля бе спасил припасите им и бе довел до примамването на един щурмови отряд на Йомен. Конниците вероятно бяха очаквали да прекосят лагера с лекота — тоест да заварят войниците неподготвени в мъглите — и да подпалят без затруднение ладиите с провизии. Но съгледвачите на Елънд ги бяха разкрили своевременно и вражеската кавалерия срещаше достоен отпор.
Конници на Йомен атакуваха лагера и от южната страна. Макар че войниците на Елънд се сражаваха храбро, противникът им притежаваше предимството на конник срещу пешак. Вин се стрелна нататък, разпали пютирум, за да подсили тялото си, хвърли една монета, Тласна се от нея, за да забави спускането си, и стъпи на земята, вдигайки облак прах. Конниците от южната страна бяха проникнали на около една трета в лагера и Вин се приземи точно сред тях.
„Без подкови са — осъзна тя в мига, когато се обърнаха към нея. — Копията им са с каменни върхове и не носят мечове. Йомен се е подготвил добре“.
Това само разпали интереса й и тя се усмихна, усетила приятния прилив на адреналин в кръвта си. След броени мигове към нея препускаха трийсетина ездачи.
Вин ги изгледа спокойно. После скочи. Не й трябваше стомана, за да набере височина — подсилените й от пютриум мускули свършиха същата работа. Преметна се над копието на най-предния конник и усети как върхът му цепи въздуха под нея. Изрита войника с крак в лицето и той изхвърча от седлото. Вин скочи до търкалящото се тяло, пусна една монета и се Тласна настрани от галопиращите войници. Събореният ездач изкрещя под копитата на конете.