— Много странно нещо — рече Сейзед. — Хайде, мога да приема, че вече има кръчми само за скаа. Но да излизат нощем по улиците?
Бриз повдигна рамене.
— Може би страхът им от нощта е бил продукт по-скоро на пропагандата на лорд Владетеля, отколкото на самите мъгли. Когато по улиците нощем обикалят въоръжени патрули, нещастният скаа предпочита да си остане у дома.
Сейзед поклати глава.
— Занимавал съм се с този въпрос, господарю Бриз. Страхът на скаа от мъглите бе дълбоко вкоренен — той бе неизменна част от техния живот. Но само за една година Куелион е успял да го разсее.
— Според мен тази работа са я свършили бирата и виното — възрази Бриз. — Ще останеш изненадан от това какви усилия е готов да положи човек, за да се напие до забрава.
Сейзед погледна чашата на Бриз — събеседникът му очевидно харесваше кръчмите на скаа и дори се примиряваше с това, че за да влезе в тях, трябва да носи семпли дрехи. Разбира се, последната предпазна мярка вероятно беше излишна. Ако слуховете тук се разпространяваха със същата скорост, с каквато навсякъде другаде, хората вече щяха да са свързали Бриз с делегацията, посетила Куелион преди няколко дена. И сега, когато Сейзед се бе появил в кръчмата, подозренията им щяха да са се потвърдили. Защото нямаше начин да се скрие самоличността на Сейзед. Принадлежността му към терисците бе очевидна. Беше висок, гологлав, с издължено лице и провиснали от многобройните обеци ушни миди.
Времето за анонимност бе отминало, но пък Бриз го бе използвал добре. През първите няколко дни, когато никой не знаеше кои са, той бе установил връзки с тукашния подземен свят. Сега двамата със Сейзед можеха да седят и да се наслаждават на питиетата си, без да привличат ненужно внимание. Бриз, разбира се, поддържаше около себе си постоянен успокояващ фон, но въпреки това Сейзед бе впечатлен от действията му. За човек, привързан към живота във висшето общество, Бриз се справяше забележително при контактите си с обикновените хорица.
Седналите на една близка маса мъже се разсмяха гръмогласно и Бриз стана, за да се присъедини към тях. Сейзед остана на мястото си, загледан в недокоснатата си чаша вино. Според него имаше съвсем очевидна причина, поради която скаа вече не се бояха от мъглите. Суеверието им бе надвито от нещо по-силно — от Келсайър. От човека, когото сега наричаха Господаря на мъглите.
Църквата на Оцелелия бе завоювала много по-обширни територии, отколкото Сейзед бе предполагал. В Ортьо тя не беше организирана по същия начин като в Лутадел и целите й изглеждаха малко по-различни, но преклонението пред Келсайър оставаше неоспорим факт. Нещо повече, тъкмо разликите правеха този феномен толкова невероятен.
„Какво пропуснах? — зачуди се Сейзед. — Каква връзка може да има?“
Мъглите убиваха. Но въпреки това тези хора излизаха навън. Не се ли страхуваха от смъртта?
„Това не е мой проблем. Трябва да се съсредоточа върху нашите задачи. Напоследък занемарих изследването на религиите“. Беше съвсем близо до края и тъкмо това го тревожеше. Досега всяка религия се бе оказала изпълнена с несъответствия, противоречия и логически пропуски. Страхуваше се, че сред нито една от всичките религии, съхранени в неговите металоеми, не ще открие истината.
Бриз му махна с ръка и Сейзед се надигна и като се стараеше внезапно завладялото го отчаяние да не му проличи, отиде до съседната маса. Мъжете му направиха място.
— Благодаря — рече Сейзед и седна.
— Забрави си чашата, приятелю терисец — рече един от мъжете.
— Извинявам се — отвърна любезно Сейзед. — Никога не съм си падал по упойващи напитки. Моля ви, не го приемайте като оскърбление. Благодаря ви, че ми обърнахте внимание.
— Тоя винаги ли приказва така? — обърна се мъжът към Бриз.
— Май не си срещал досега терисец, а? — подметна друг.
Сейзед се изчерви, а Бриз се разсмя и положи ръка на рамото му.
— Добре, господа. Доведох ви терисеца, както помолихте. Хайде, питайте, каквото искахте.
На масата седяха шестима — все местни миньори, доколкото Сейзед бе в състояние да прецени. Един от мъжете се наведе напред и отпусна покритите си с белези ръце на масата.
— Бриз туканка ни разказа разни неща — поде той с нисък глас. — Но хора като него са лесни на обещания. Куелион също наприказва множко преди година, когато поемаше властта, след като Страф Венчър замина.
— Да — отвърна Сейзед. — Разбирам скептицизма ви.
— Но! — Мъжът вдигна ръка. — Терисците никога не лъжат. Всички го знаят — били те господари, скаа, крадци или принудители.