Създаването на всеки клин костваше нечия смърт. ТенСуун се опитваше да не мисли за това, също както се стараеше да забрави, че се бе сдобил с тази Благодат благодарение на това, че бе убил сънародник от своето поколение. Клиновете бяха изработвани от самия лорд Владетел, определен брой всеки век, за да подпомогнат кандра в създаването на следващо поколение.
Сега вече разполагаше с четири клина, сиреч две Благодати, и беше един от най-могъщите живи кандра. Скочи уверено от скалната площадка на цели двайсет стъпки по-долу. Затича — много по-бързо отпреди. Благодатта на Силата наподобяваше аломантичното горене на пютриум, но не беше същото. Тя нямаше да подпомага безкрайно дълго мускулните усилия на ТенСуун, а и за целта не се използваше външен източник на енергия. Но от друга страна, той не се нуждаеше от метали, за да прибягва до нея.
Тичаше на изток. Първият договор бе изричен. Когато Гибелта се завърне, кандра трябваше да идат при своя Отец, за да му служат. За съжаление техният Отец бе мъртъв. Първият договор обаче не допускаше тази възможност. Ето защо — лишен от изгледи да намери Отеца — ТенСуун избра следващата възможност. Тръгна да търси Вин.
40.
В началото предполагахме, че колосите са съчетание от двама души. Но грешахме. Колосите не се получават в резултат от сливането на двама човеци, а на пет, доказателство за което са четирите клина, нужни за тяхното създаване. Не пет тела, разбира се, а пет души.
Всеки чифт клинове осигурява това, което кандра наричат Благодатта на Силата. Но освен това всеки клин изопачава още малко тялото на колоса и го отдалечава от човешкия му първообраз. Такава е цената при хемалургията.
— Никой не знае как точно се създават инквизиторите — говореше Елънд от предния край на шатрата на малката група, включваща Хам, Сет, писаря Ноорден и почти възстановения Демоа. Вин седеше най-отзад и мислеше за последното си откритие. Че Човек… всички колоси… някога са били хора.
— Но има доста теории по въпроса — продължи Елънд. — След падането на лорд Владетеля двамата със Сейзед направихме някои проучвания и научихме интересни факти от принудителите, които разпитахме. Първо, за създаване на инквизиторите се използват обикновени хора — те помнят кои и какви са били, но придобиват нови аломантични способности.
— Опитът ни с Марш го доказа — обади се Хам. — Той помнеше кой е дори след като бяха забили всички метални пръти в тялото му. Когато стана инквизитор, силата му бе като при Мъглороден.
— Простете — рече Сет, — но някой ще ми обясни ли какво общо, мътните го взели, има този разговор с обсадата на града? Там няма инквизитори.
Елънд скръсти ръце.
— Въпросът е важен, Сет, защото не воюваме само с Йомен. Има нещо, което не разбираме и което е много по-важно от войниците зад стените на Фадрекс.
— Все още ли вярваш в тези приказки за края на света и боговете? — изсумтя Сет.
— Ноорден — рече Елънд и погледна към писаря. — Бъди така добър да съобщиш на лорд Сет това, което ми каза тази сутрин.
Бившият принудител кимна.
— И тъй, милорд, става дума за следното. Броят на хората, които се разболяват и умират от мъглите, е повтарящо се число. Природата винаги е действала под формата на организиран хаос — но тези числа са прекалено точни, за да възникват на случаен принцип. Не мога да повярвам, че която и да било естествена сила е в състояние да създаде подобни резултати.
— Какво искаш да кажеш? — попита Сет.
— Какво ли, милорд? Представете си, че чуете почукване зад стените на вашата шатра. Ако то се повтаря от време на време, без точен модел или ритъм, ще решите, че вятърът вдига чергилото и го удря в някоя рейка. Но ако повторението му е равномерно, ще решите, че някой отвън удря с някакъв предмет по рейката. При това ще направите тази преценка веднага, защото макар да знаете, че природата може да се повтаря, знаете и че никога не е тъй точна в повторенията си. Същото може да се каже и за тези резултати, милорд. Те са твърде организирани, направо прецизни, за да са естествени. Би трябвало да са дело на някого.
— Искаш да кажеш, че някой разболява хората ни? — попита Сет.
— Някой… в смисъл на човек? Не, не мисля — отвърна Ноорден. — Но причина за тях със сигурност е нещо разумно. Нещо със собствена програма, нещо, което се старае да е последователно.
Възцари се тишина.
— И това има някаква връзка с инквизиторите? — попита предпазливо Демоа.