— Все още не разбирам накъде ни води това — обади се Демоа.
— Демоа, инквизиторите също трябва да имат слабо място — отвърна Елънд. — Тази хемалургия определено уврежда ума. Тя позволява на някой аломант да проникне в мислите и да получи контрол. Благородниците непрестанно се чудеха защо инквизиторите са тъй фанатично предани на лорд Владетеля. Те не бяха като редовите принудители — подчинението им стигаше до крайност. Бяха усърдни до самозабрава.
— Това се случи и с Марш — прошепна Вин. — Първия път, когато го срещнах, след като стана инквизитор. Изглеждаше толкова различен. А после продължи още да се променя, докато накрая се обърна срещу Сейзед и се опита да го убие.
— Всичко това — заговори отново Елънд — ни навежда на мисълта, че има нещо, което контролира инквизиторите и колосите. Нещо, което използва слабото място, заложено от лорд Владетеля в тези същества, и ги контролира като пешки. Нещастията, които ни сполетяха, хаосът, последвал Рухването — това не са случайни събития. Не повече от точните бройки на разболелите се и умрели от мъглите. Зная, че може да ви се стори съвсем очевидно, но важното е, че вече сме разкрили метода. Разбираме защо могат да бъдат контролирани и как става това. И колкото повече мисля за откритието на Вин, толкова повече вярвам, че всичко това е свързано. Колосите, кандра и инквизиторите не са три отделни явления, а част от един общ феномен. Сега, когато изплува и познанието за това трето изкуство… за тази хемалургия… на пръв поглед не ни се струва нищо особено. Не смятаме да я прилагаме, за да създаваме още колоси, така че каква полза от нея?
Сет кимна, сякаш Елънд бе прочел мислите му. Но Елънд изобщо не му обърна внимание, а отиде при входа и се загледа навън. Думите му нямаха нищо общо с притесненията на Сет. Беше споделил собствените си грижи, следвайки логиката на разсъжденията.
— Войната, която водим — продължи той, — не е само заради войниците. Не е заради колосите, нито за да завземем Фадрекс. Става дума за поредица събития, която стартирахме неволно в момента на събарянето на лорд Владетеля. Хемалургията — произходът на колосите — е част от някакъв невидим модел на действие. Същото може да се каже и за точния процент на пострадалите от мъглите. Колкото по-малко обръщаме внимание на хаоса и колкото повече разкриваме от модела, толкова по-добре ще разберем това, срещу което се бием — и как да го победим.
Обърна се към групата.
— Ноорден, искам да смениш насоката на изследванията си. Досега предполагахме, че придвижването на колосите е случайно. Но вече не мисля, че е така. Прегледай старите доклади от съгледвачите. Направи схема на техните походи. Обърни специално внимание на онези групи колоси, за които знаем със сигурност, че не са били под контрола на някой инквизитор. Искам да разберем защо са посещавали едно или друго място.
— Ще бъде направено, милорд — каза Ноорден.
— Останалите бъдете бдителни — продължи Елънд. — Не желая да се повтарят грешки като тези от изминалата седмица. Не можем да си позволим загубата на още войници и колоси.
С това срещата приключи. Войниците отнесоха Сет, Ноорден отиде да продължи проучванията си, а Хам — да потърси нещо за ядене. Но Демоа остана. Вин се приближи до Елънд, улови го за ръката и погледна въпросително младия генерал.
— Милорд… — рече Демоа малко засрамено. — Предполагам, че генерал Хамънд е разговарял с вас?
„За какво става въпрос?“ — помисли Вин и неволно настръхна.
— Да, Демоа — отвърна с въздишка Елънд. — Но наистина не мисля, че това е нещо, за което трябва да се тревожим.
— Кое? — попита Вин.
— Милейди, в лагера съществуват известни настроения на… — почна Демоа и спря. — Искам да кажа, че тези от нас, които боледуваха две седмици, а не само няколко дни, са обект на подозрения.
— Подозрения, които вече не поддържаш, нали, Демоа? — попита Елънд и го изгледа строго.
— Да, милорд. Въпросът е, че… не можеш да командваш хора, които не ти вярват. А за другите като мен е много по-трудно. Те трябва да живеят заедно с останалите, да се хранят заедно, да спят заедно. А сега са отделно. Това само подсилва разделението.
— И как да ги обединим? — попита Елънд. — Със заповед?
— Зависи милорд.
— От какво?
— От няколко фактора — отвърна Демоа. — Ако възнамерявате да атакувате скоро, заповедите са лоша идея — не искам хората ми да се бият рамо до рамо с войници, на които нямат вяра. Но ако обсадата продължи още известно време, тогава има смисъл да ги накараме да преглътнат скрупулите си. Хората трябва да приемат обратно мъгловергнатите си другари.