„Мъгловергнати — помисли Вин. — Интересно название“.
Елънд я погледна и тя се досети какво мисли. Балът в сградата на Отдела по снабдяване бе само след няколко дни. Ако планът на Елънд успееше, може би нямаше да се налага да атакуват Фадрекс.
Но Вин не се надяваше особено на това. А и без снабдяване от Лутадел едва ли щяха да издържат дълго.
— Организирай нов отряд — нареди Елънд на Демоа. — От мъгловергнати. Ще мислим как да се справим със суеверията, след като превземем Фадрекс.
— Да, милорд. Според мен трябва да…
Вин чу приближаващи се гласове отвън. Вероятно не бяха нищо особено, но въпреки това тя се премести така, че да заеме позиция между идващите и Елънд, и провери металните си запаси. След миг вече имаше представа кой говори. Единият беше Хам. Тя се отпусна и в този миг чергилото се повдигна. На прага стоеше Хам, с неизменния елек и панталони, а зад него — войник с прошарена червеникава коса.
— Конрад? — възкликна изненадано Демоа.
— Познаваш ли този човек? — попита Елънд.
— Да, милорд — отвърна Демоа. — Той един от офицерите, които оставих в Лутадел при крал Пенрод. Лейтенант Конрад.
Конрад отдаде чест, макар че очевидно бе изтощен до смърт, и каза:
— Милорд, нося вести от столицата.
— Най-сетне! — възкликна Елънд. — Новини от лорд Пенрод? Къде са баржите с припаси, които поисках?
— Баржи с припаси, милорд? — попита Конрад. — Господарю, лорд Пенрод ме прати да ви моля за припаси. В града има размирици и част от складовете с храни бяха разбити и разграбени. Крал Пенрод ми заръча да ви помоля за войници, с чиято помощ да възстанови реда.
— Войници? — Елънд повдигна вежди. — А какво стана с гарнизона, който му оставих? Би трябвало да разполага с достатъчно хора.
— Не стигат, милорд — отвърна Конрад. — Не зная защо. Мога само да ви предам съобщението, с което бях пратен.
Елънд изруга и блъсна с юмрук по масата.
— Пенрод не може ли да свърши едно нещо, за което го помоля? От него се искаше просто да задържи земите, които завладяхме!
Конрад го гледаше уплашено. Елънд обаче успя да се овладее, пое си дълбоко дъх и каза вече по-спокойно:
— Идете да си отдъхнете, лейтенант Конрад, и да ви нахранят. После ще пратя да ви повикат.
Късно вечерта Вин откри Елънд застанал в покрайнините на лагера и загледан към огньовете на Фадрекс. Сложи ръка на рамото му и фактът, че не трепна изненадано, й подсказа, че я е усетил да се приближава. Все още й беше малко странно, че Елънд, когото помнеше като замечтан и унесен момък, сега е зрял и умел Мъглороден, долавящ с помощта на калай и най-тихите стъпки.
— Разговаря ли с Конрад? — попита тя, след като той я прегърна през кръста, все така загледан към нощното небе. От небето се сипеха сажди. Наблизо мина патрул от две Калаени очи, без фенери — обикаляха безшумно границите на лагера. Самата Вин тъкмо се връщаше от подобен обход, но на Фадрекс. Всяка вечер правеше по няколко обиколки, търсеше из града необичайна активност.
— Да — отвърна Елънд. — Разпитах го обстойно, след като си почина.
— Лоши новини?
— Все от рода на това, което каза в началото. Пенрод, изглежда, не е получил заповедите ми да прати припаси и подкрепления. Конрад е един от четиримата вестоносци, които ни е пратил. Не знаем какво е станало с другите трима. Самият Конрад е бил преследван от група колоси и се е измъкнал, като им е оставил за примамка коня си — побягнал в друга посока, докато те разкъсвали и изяждали нещастното животно.
— Храбър мъж.
— И късметлия в добавка — рече Елънд. — Както и да е, изглежда малко вероятно да получим помощ от Пенрод. В Лутадел има още складове с припаси, но ако вестите за размириците отговарят на истината, Пенрод няма да може да отдели войници, които да охраняват конвоя на път до нас.
— И какво ще правим?
Елънд я погледна и тя остана изненадана от решителността в очите му, след като очакваше да види там отчаяние.
— Поне научихме нещо…
— Какво?
— Врагът ни се разкрива, Вин. Напада вестоносците ни открито, чрез групи върлуващи колоси. Опитва се да подкопае снабдителната ни база в Лутадел. — Елънд поклати глава. — Нашият противник се старае всичко това да изглежда като низ от случайни събития, но аз прозирам план. Твърде добре прикрит и последователен, за да е съвпадение. Той се опитва да ни отвлече настрани от Фадрекс.
Вин усети, че я побиват тръпки. Елънд сигурно щеше да каже и още, но тя се пресегна и положи ръка на устните му. Той я погледна объркано, сетне, изглежда, я разбра, защото кимна. „Каквото и да си кажем, Гибелта може да го чуе — помисли Вин. — Не бива да издаваме мислите си“.