Ала и двамата вече знаеха, че трябва да останат тук и да открият какво има в подземието. Тъкмо защото противникът им полагаше сериозни усилия да им попречи. Дали зад хаоса в Лутадел действително стоеше Гибелта? План за примамване войските на Елънд надалече от Фадрекс и преустановяване на обсадата?
Това беше само предположение, но засега не разполагаха с нищо повече. Вин кимна на Елънд, за да му покаже, че е съгласна с решението му да останат. Но от това безпокойствието й не намаляваше. Лутадел трябваше да е тяхната непоклатима крепост — тяхната сигурна позиция. Ако той се разпаднеше, какво им оставаше?
Вин все по-ясно си даваше сметка, че не може да има отстъпление. Не можеха да спрат, да потърсят нови възможности. Светът се рушеше и Елънд бе твърдо решен да превземе Фадрекс. Ако се провалеше тук, нямаше къде другаде да иде.
Той я стисна лекичко за рамото, после се отдалечи в мъглите, за да провери останалите постове. Вин остана сама, загледана в трепкащите огньове. Тревогата й от неизбежните събития нарастваше. Припомни си какво си бе мислила, когато бяха в четвъртия подземен склад. Войните, обсадите на градовете и политическите игри не бяха достатъчни. Тези неща нямаше да им помогнат, защото умираше самият свят.
Но какво друго можеха да направят? Едничката им надежда бе да превземат Фадрекс и да се надяват, че лорд Владетеля им е оставил там нещо, което да им помогне. Тя все още хранеше надежди, че ще намерят атиум. Но защо бе толкова сигурна, че той може да им помогне?
Затвори очи, за да не вижда мъглите, които — както винаги — се отдръпваха от нея и оставяха около тялото й няколко сантиметра прозрачен въздух. Веднъж бе почерпила сила от тях, в онзи далечен миг, когато се би с лорд Владетеля. Защо бе успяла да подсили аломантията си от мъглите само тогава?
Пресегна се към тях и се опита — за кой ли път — да го направи отново. Призова ги, помоли ги мислено, помъчи се да открие път към силата им. Стори й се, че би могла. В мъглите наистина се спотайваше сила. Сякаш беше пленена от тях. Но не се поддаваше на призивите й. Като че ли нещо ги задържаше — или пък спираше нея? А може би бе само тяхна прищявка?
— Защо? — прошепна тя със затворени очи. — Защо ми помогнахте веднъж и никога повече? Въобразявам ли си, или наистина ми дадохте сила, когато се нуждаех от нея?
Но нощта не отговори. Тя въздъхна, обърна се и тръгна към шатрата.
41.
Хемалургичните клинове променят хората физически в зависимост от това кои са търсените способности, къде се забиват клиновете и колко на брой са поставени. Инквизиторите например се променят драстично от човешкия си първообраз. Сърцата им са на различно място от тези при нормалните хора, а мозъците се изместват така, че да се нагласят към дължината на забитите в очите клинове. Колосите се променят още по-драстично.
Човек би си помислил, че най-сериозна е промяната при кандра. Но не бива да се забравя, че новите кандра се създават от мъгливи духове, а не от хора. Клиновете, носени от кандра, предизвикват в телата им относително малки изменения, но пробуждат умовете им да функционират активно. По ирония на съдбата докато клиновете обезчовечават колосите, те, напротив, придават известно човекоподобие на кандра.
— Не разбираш ли, Бриз? — попита разпалено Сейзед. — Това е типичен пример за самозаблуждение — легенда, подражаваща на реалния живот. Хората вярват в Оцелелия от Хатсин и затова си създават друг „оцелял“, който да им помага във време на изпитания.
Бриз повдигна вежди. Стояха в задния край на тълпата, която се събираше на пазарния площад, и чакаха да се появи Гражданина.
— Невероятно — продължи Сейзед. — Не съм и предполагал, че легендата за Оцелелия може да придобие подобно развитие. Давах си сметка, че ще започнат да го обожествяват, дори го смятах за неизбежно. Но тъй като Келсайър някога беше „обикновен“ човек, тези, които го почитат, изглежда, смятат, че и други техни съвременници могат да се издигнат до подобно положение.
Бриз кимна замислено. Алриане стоеше намръщена до него, недоволна от това, че я бяха накарали да облече дрехи на скаа.
Сейзед дори не забелязваше липсата на интерес у събеседниците си.
— Питам се как ли ще завърши тази история. Може би тези хора се нуждаят от поредица Оцелели. Това може да е началото на изключително интересна и жизнена религия, способна да се самовъзражда според нуждите на населението. Разбира се, новите Оцелели означават и нови водачи — всеки с различни възгледи. И вместо сменящи се светци, проповядващи единно учение, всеки от тези Оцелели ще се опитва да се отличи от тези, които го предхождат. Това може да доведе до раздробяване на масата почитатели и създаване на отделни течения, дори секти.