— Алриане, май ще трябва да ги Разбуним в края на краищата! — каза Бриз.
И Сейзед изведнъж усети нарастващ натиск в душата си. Бриз разсейваше страничните му чувства — объркването, загрижеността — и оставяше и него, и околните изцяло в плен на разпалвания гняв.
Тълпата изригна внезапно — с името на Оцелелия на уста хората се нахвърлиха върху стражниците. За един кратък момент Сейзед се изплаши, че Дух няма да се възползва от това и да избяга. Въпреки странната превръзка на очите му Сейзед бе сигурен, че младежът гледа право към Куелион — сякаш го предизвикваше.
За щастие миг по-късно Дух се обърна. Тълпата бе отвлякла вниманието на войниците, а той се движеше с невероятна пъргавина. Хукна към една близка уличка, притиснал момичето към гърдите си. Веднага щом се скри от погледите им, Бриз укроти тълпата, преди да е започнало истинско клане. Хората отстъпиха назад и започнаха да се разпръскват. Войниците на Гражданина обаче останаха близо до своя водач. Сейзед долови гняв в гласа му, докато им нареждаше да отстъпят. Не би могъл да отдели повече от неколцина стражници, за да преследват Дух, поради заплахата от нови размирици. Предпочиташе да се оттегли на безопасно място.
— Брей! — рече Бриз. — Това вече беше наистина неочаквано.
42.
Струва ми се, че колосите са по-интелигентни, отколкото сме готови да признаем. Например, за да създават нови колоси, те използват само клиновете, които лорд Владетеля е изработил за тях. Той им е осигурявал материал и пленени скаа, от които колосите „произвеждали“ своите попълнения.
Би трябвало след смъртта на лорд Владетеля да измрат и колосите. Условие, заложено от него самия, в случай че по някаква причина се освободят от неговия контрол. Но по някакъв начин те се досетили, че могат да използват клиновете в телата на убитите колоси. И вече не се нуждаели от периодичната доставка на клинове. Често се питам какво ли въздействие върху популацията им може да има тази постоянна употреба на едни и същи клинове? Всеки клин притежава оскъден хемалургичен заряд, за да се избегне опасността от добиване на неограничена мощ, независимо колко души са били убити с тези клинове, за да бъде взета силата им. Въпросът е дали повторната употреба на клиновете не допринася за процеса на очовечаване на колосите?
На влизане в Лутадел Марш беше много по-бдителен, отколкото в безименното градче в западните покрайнини на областта. Инквизитор, появил се в столицата на империята на Елънд, неминуемо щеше да привлече внимание и нямаше начин властите да не бъдат осведомени. Императорът отсъстваше и бе оставил на други да дърпат конците на управлението. Марш не виждаше смисъл да им разваля удоволствието. Засега.
Така че се придвижваше в нощта със смъкната над лицето качулка. Бе разпалил стомана и се Тласкаше върху монети. Някога самият той бе оглавил бунта на скаа в този град. Изпитваше известна отговорност пред тях и мисълта, че Гибелта ще направи с тях същото, което бе направила с хората от другия град — онзи, над който бе изригнал саждивият кратер…
Близо до Лутадел нямаше саждиви кратери. Но Гибелта можеше да причини и други нещастия на столицата, без да прибягва до природните сили. По пътя си към Лутадел Марш бе спирал в няколко села, тайно бе избивал хората, охраняващи хранителните складове, и после ги бе подпалвал. Знаеше, че и други инквизитори обикалят из страната и вършат подобни жестокости, докато търсят онова, което Гибелта желаеше повече от всичко.
Ала все още не го бяха открили.
Прелетя над една улица и се приземи върху островръх покрив, претича по билото и продължи към североизточния край на града. През годината на неговото отсъствие Лутадел се бе променил съществено. Принудителният труд на скаа, налаган от лорд Владетеля, бе непосилно бреме за нещастниците, но пък улиците бяха чисти от пепел и в пренаселения град се поддържаше известен ред. Сега нямаше и помен от това. Добивът на зърно очевидно бе приоритет и всички останали дейности бяха изоставени.
По улиците имаше огромни купчини сажди и ако преди ги откарваха с колички до реката, сега те задръстваха проходите и се трупаха покрай стените. Марш неволно се усмихна на тази красива картина на занемара, а мъничкото бунтовническо късче в дъното на съзнанието му се притаи.
Не можеше да се съпротивлява. Още не бе дошло времето.
Най-сетне доближи Цитаделата Венчър, седалището на правителството на Елънд. По време на обсадата на Лутадел сградата бе опустошена от колосите и красивите стъклени витражи бяха разбити на парчета. Сега прозорците бяха зарешетени с грубо издялани дъски. Марш се усмихна и се издигна със Стоманен тласък до балкона на втория етаж.