Колкото повече мислеше за това, толкова по-логична й се струваше идеята за огромните подземия. Това бе Отделът по снабдяване — онзи филиал на Министерството, който отговаряше за изхранването на населението, за поддръжката на каналите и снабдяването на останалите отдели. Вин предполагаше, че навремето тези подземия са били натъпкани с припаси. Ако скривалището наистина бе тук, щеше да е първото, намиращо се под сграда на Отдел по снабдяване. Вин възлагаше големи надежди на този факт. Какво по-добро място да се скрие атиумът и другите важни припаси от учреждението, натоварено с тяхната доставка и транспортиране из цялата империя?
Стълбището бе неизмазано и стръмно. Вин смръщи нос от влажния въздух, дваж по-задушен заради подсиления й с калай нюх. Но пък без Калаените очи не би могла да се ориентира в мрака, нито да чуе слабото дрънчене на оръжия долу, което й подсказваше, че трябва да се придвижва предпазливо.
Стигна последното стъпало и надзърна иззад ъгъла. От площадката започваха три тесни каменни коридора. Шумовете идваха отдясно. Вин се наведе още малко и видя двама пазачи да се подпират лениво на стената недалеч от нея.
„В този коридор има пост — помисли си тя и се отдръпна назад. — Йомен определено пази тук нещо ценно“.
Приклекна на хладния плочник. Пютриумът, стоманата и желязото със сигурност не можеха да са от полза в тази ситуация. Можеше да премахне поста, но беше твърде рисковано, тъй като сигурно щеше да вдигне шум. Не знаеше къде се намира скривалището — и следователно не биваше да избързва с открити действия.
Затвори очи, разпали месинг и цинк, внимателно и предпазливо Усмири чувствата на двамата войници и след малко ги чу как сядат на пода. Вдъхна им допълнителна доза скука и се съсредоточи върху това чувство. Отново надзърна иззад ъгъла и усили емоционалния натиск.
Единият от мъжете се прозяваше. След броени секунди и вторият последва примера му. После и двамата се прозяха едновременно. Вин използва този момент, претича безшумно през тъмната площадка и хлътна в коридора отсреща. Притисна се до стената с разтуптяно сърце и зачака. Никаква реакция, само дето единият от стражниците се оплака, че бил страшно уморен.
Вин се усмихна развълнувано. От доста време не й се бе налагало да се промъква. Излизаше на разузнаване предимно нощем и разчиташе на мъглите и мрака да я крият и защитават. Сега беше различно. Припомняше й дните, когато двамата с Рийн обираха богаташки къщи.
„Какво ли щеше да каже брат ми сега? — зачуди се тя, докато пристъпваше безшумно по плочника. — Сигурно че съм си изгубила ума, да се промъквам в тази сграда не заради пари, а за информация“. За Рийн животът бе постоянна борба за оцеляване — всичко се свеждаше до няколко простички неоспорими правила. Не вярвай никому. Старай се да си полезна за бандата, но внимавай да не застрашаваш някой от членовете й. Бъди безкомпромисна. Пази си главата. И гърба.
Вин не беше забравила тези уроци. Винаги бяха неразделна част от начина й на поведение — бяха й помогнали да остане жива през годините, когато Келсайър я бе взел в групата си. Само дето вече не се придържаше така стриктно към тях. Беше започнала да цени доверието и надеждата.
„Някой ден тази твоя доверчивост ще те убие“ — прошепна в главата й Рийн. Но, разбира се, дори той самият не се бе придържал докрай към правилата. Беше загинал, защитавайки Вин, беше отказал да я предаде на инквизиторите, макар че това би могло да го спаси.
Вин продължи напред. Вече не се съмняваше, че цялото подземие представлява сложна мрежа от коридори, свързващи по-големи помещения. Надникна в едно и установи, че вътре има стотици внимателно подредени чували с брашно.
„Някъде из тези коридори трябва да има товарна рампа. Коридор, който се издига нагоре и излиза при подземен канал под града“.
Даваше си сметка, че времето няма да й стигне да провери всички помещения. Приближи поредното кръстовище на коридори, спря и се огледа намръщено. Сценката, която разиграваше Елънд, не можеше да продължи до безкрай и някой рано или късно щеше да открие двете жени в храсталаците. Трябваше час по-скоро да намери скривалището.
Огледа се. Коридорите бяха слабо осветени от мъждиви фенери. Светлината отляво бе по-силна. Вин тръгна натам и скоро долови гласове. Забави ход, доближавайки поредното кръстовище, и внимателно надникна. Вляво, доста далече, имаше двама войници. Вдясно бяха четирима.
„Значи вдясно“ — каза си тя. Но този път щеше да е по-трудно. Затвори очи и напрегна слух. Чуваше и двете групи войници, но имаше и нещо друго. Още постове зад тях. Вин се съсредоточи върху един от тях и започна да Тегли и Разбунва чувствата на войниците. Емоционалните въздействия не можеха да бъдат блокирани от камък или желязо — в дните на Последната империя лорд Владетеля бе разполагал Усмирители в близост до скаа бордеите, възлагайки им да Усмиряват чувствата на минувачите и да държат в покорство стотици, дори хиляди граждани.