Тя зачака. Нищо не се случваше. Отново се съсредоточи върху раздразнението и гнева на войниците. Дори не знаеше дали Тегли в правилната посока. Освен това Усмиряването и Размиряването не бяха толкова точни, колкото например Стоманеното тласкане. Бриз неведнъж й бе повтарял, че емоционалният фон при всеки човек е сложна плетеница от чувства, инстинкти и мисли. И че аломантът не може да контролира мислите и действията, а само да ги сръчква.
„Освен ако…“
Пое си дълбоко въздух и изгаси всички метали. После разпали едновременно дуралуминий и цинк, Придърпа в посоката, където се намираше далечната група, и удари войниците там с мощен емоционален аломантичен изблик.
Откъм коридора долетяха проклятия. Двама стражници от поста вдясно потънаха в мрака — затичаха към мястото, откъдето се чуваше врявата. Вин погълна още една стъкленица и Разбуни чувствата на другите двама — разпали любопитството им почти до истерия.
Двамата мъже се втурнаха след другарите си и Вин хукна по коридора. Съвсем скоро установи, че интуицията не я е подвела — четиримата мъже охраняваха вратата към един от складовете. Вин си пое въздух, побутна вратата и се шмугна вътре. На пода имаше капак. Тя дръпна резето, повдигна го и скочи в мрака долу.
Докато падаше, пусна една монета под себе си и Тласна, ориентирайки се по звъна й за дълбочината на шахтата. Приземи се на груб плочник, заобиколена от непрогледен мрак — толкова черен, че дори калаят не можеше да й помогне. Тя протегна ръце, опипа наоколо и пръстите й докоснаха стъкленицата на фенер. Извади огниво и скоро разполагаше със светлина.
Ето я и нея — врата в стената, водеща към подземната кухина. Каменната рамка до ключалката беше строшена с нещо тежко, сигурно с чукове. Самата врата си беше цяла и беше открехната съвсем леко, колкото да се промуши човек. Дори това бе струвало на Йомен немалко усилия.
„Знаел е, че е тук — помисли Вин, изправена пред вратата. — Но… защо е трябвало да я разбива? Нали има Мъглороден, който може да отваря врати със Стоманено дърпане“.
Сърцето й затуптя от нетърпеливо очакване и тя се промуши през тесния отвор. Веднага щом се озова вътре, се огледа за плочата с инструкциите на лорд Владетеля. Трябваше само да…
Зад нея се чу стържене на камък в камък.
Вин се обърна, изпълнена с внезапно и зловещо предчувствие.
Каменната врата се затръшна.
— … и тъкмо затова — говореше Елънд — се разпадна политическата система на лорд Владетеля.
Усещаше, че губи вниманието им. Все повече хора се отдръпваха. Проблемът беше, че Йомен продължаваше да демонстрира жив интерес.
— Допускаш грешка, Венчър — отвърна принудителят и почука с вилица по масата. — Разработеният през шести век план за обучение на стюардите въобще не е по идея на лорд Владетеля. Предлага го наскоро учреденият Инквизиторски отдел, за да се постави под контрол популацията на Терис, и лорд Владетеля се съгласява, при това временно.
— Съгласие, с което е узаконено потисничеството на цял един народ — заяви Елънд.
— Потисничеството започва доста по-рано — възрази Йомен. — Терисците упорито са отказвали да се подчиняват на имперското управление и е трябвало да им бъдат дръпнати юздите. Но ще можеш ли да заявиш с ръка на сърцето, че отношението към тях е било лошо? Та те бяха най-почитаните слуги в империята!
— Не бих казал, че загубата на мъжеството може да бъде компенсирана от подобна чест! — рече Елънд, като повдигна вежди и скръсти ръце.
— Има доста документи, в които се доказва противоположното — рече Йомен и махна небрежно с ръка. — Какво ще кажеш например за Трендалан? Той твърди, че след като станал евнух, можел спокойно да се съсредоточи върху логичните разсъждения и душевната хармония, без да бъде отвличан от мисли за сласт.
— Просто не е имал друг избор.
— Не важи ли това за всички нас в този живот? — отвърна Йомен.
— Аз пък предпочитам хората да имат право на избор — рече Елънд. — Сигурно знаеш, че осигурявам на моите скаа свобода и право да участват в градското управление и активния живот.
— Възвишени идеали — въздъхна Йомен. — Отново долавям в думите ти влиянието на Трендалан. Ала дори той се съгласява, че подобна система не може да оцелее дълго.