„Всеки ще те предаде, Вин — повтори гласът съвета, който й бе давал толкова често. И докато го казваше, бавно се промени от гласа на Рийн в гласа на Гибелта — Винаги съм била с теб. Ти ме чуваше в главата си още от съвсем мъничка“.
46.
Бягството на Гибелта изисква известни обяснения. Това е нещо, което дори аз не разбирах съвсем добре. Гибелта не би могла да използва силата в Кладенеца на Възнесението. Тази сила принадлежи на Съхранението — основния антипод на Гибелта. И наистина, едно пряко стълкновение между тези две сили ще доведе до тяхното унищожаване.
Пленничеството на Гибелта обаче е дело на тази сила. А тя на свой ред е в хармония със силата на Съхранението — силата, която се съдържа в Кладенеца. Когато тази сила бъде освободена и се разпилее, вместо да бъде използвана, тя действа като ключ. Последващото „отключване“ е онова, което в края на краищата освобождава Гибелта.
— Е, добре — рече Бриз, — някой ще се опита ли да обясни как съгледвачът на нашата група е станал псевдоборец за свобода и отмъстител?
Сейзед поклати глава. Бяха в подземията на Инквизиторския отдел. Бриз бе заявил, че му е писнало от суха храна, и бе наредил на няколко войници да вземат от припасите в подземието и да приготвят свястна вечеря. Сейзед вероятно бе готов да се възпротиви, но в действителност подземието бе толкова добре заредено, че дори вечно гладният Бриз не би могъл да нанесе забележим ущърб на запасите.
Цял ден чакаха Дух. В града цареше напрежение, съгледвачите им се бяха притаили, опасявайки се от ответни мерки на Гражданина. По улиците крачеха усилени патрули, пред сградата на Министерството се бе разположил многочислен отряд. Сейзед се страхуваше, че Гражданина може да е свързал появата на Дух в района на екзекуцията с него и Бриз. Изглежда, през следващите няколко дни свободното придвижване из града щеше да е крайно затруднено.
— Защо не се връща? — попита Алриане. Двамата с Бриз седяха на изящна маса, отмъкната от къщата на някакъв неизвестен благородник. Естествено, бяха облекли хубави дрехи — Бриз костюм, а Алриане бледобежова рокля. Винаги се преобличаха веднага след като се върнат, сякаш за да потвърдят пред себе си кои са.
Сейзед не вечеряше с тях — нямаше апетит. Капитан Горадел се бе подпрял на една лавица и не сваляше поглед от присъстващите. Макар на устните му да трепкаше добронамерена усмивка, от заповедите, които бе дал на войниците, Сейзед прецени, че очаква всеки момент да ги нападнат. Беше се погрижил Бриз, Алриане и Сейзед да останат в относителната безопасност на подземието. По-добре да са в клопка, отколкото мъртви.
— Сигурен съм, че с момчето всичко е наред, скъпа — отвърна Бриз на въпроса на Алриане. — Не се прибира, защото се страхува да не хвърли вината за случилото се днес върху нас.
— Или това — каза Сейзед, — или не може да се промъкне покрай войниците отвън.
— Успял е да се промъкне в онази къща незабелязано, драги — заяви Бриз. — Съмнявам се, че би се затруднил с постовете отвън, особено след здрач.
— Щеше да е по-добре, ако се бе измъкнал също толкова незабелязано, вместо да тича по покрива пред погледите на всички — каза Алриане.
— Може би — рече Бриз. — Но когато искаш да си бунтовник и отмъстител, част от удоволствието е в това да те виждат другите. Психологическият ефект от сцената на скачащия от горящата къща спасител, с дете в ръце, е доста силен. А да го направиш пред самия тиран, наредил екзекуцията? Не си бях дал сметка, че нашето момче толкова си пада по драматичните сценки!
— Той вече не е момче — тихо каза Сейзед. — Изглежда, по навик твърде дълго го подценявахме.
— Защото никога не сме му възлагали важни задачи, драги — отвърна Бриз и насочи вилицата си към него. — Вината е наша — той е просто един младеж.
— Вин също е млада — отбеляза Сейзед.
— Вин, както не можеш да не признаеш, е особен случай.
На това Сейзед нямаше какво да каже.
— Както и да е — продължи Бриз. — Като разгледаме фактите, това, което се случи, изобщо не е изненадващо. Дух е тук от месеци и е имал достатъчно време да установи връзки с подземния свят на Ортьо, а и да не забравяме, че е член на бившата група на Оцелелия. Съвсем логично е хората да са гледали на него като на спасител, също както Келсайър спаси Лутадел.
— Пропускаме нещо важно, лорд Бриз — рече Сейзед. — Той скочи от покрива. Това са два етажа, че и повече. При такива скокове хората обикновено си чупят краката.
— Може би всичко е било подготвено с помощта на тукашния подземен свят и долу да е имало например дюшек — отвърна Бриз.