— И затова ли вече не ги носиш? — попита Бриз. — Защото смяташ, че си безполезен?
— Дори повече — отвърна Сейзед. — Да нося тези металоеми би означавало да се преструвам. Да се преструвам, че смятам съхраненото в тях за полезно, а още не съм решил дали това е така, или не. Не ги нося, защото не зная как точно да отсъдя. Още не съм готов да повярвам — както вярвахме преди, — че събирането на познания и религии е по-важно, отколкото да се действа. Може би ако Пазителите се бяха съпротивлявали, вместо само да запаметяват, лорд Владетеля щеше да е паднал преди векове.
— Но ти се съпротивляваше, Сейзед — рече Бриз. — Ти се би редом с нас.
— Лорд Бриз, аз вече не представлявам само себе си. Представлявам всички Пазители, тъй като очевидно съм последният. И като такъв, вече не вярвам в нещата, на които учех другите. Не мога с чиста съвест да твърдя, че съм Пазителят, който бях.
Бриз въздъхна и поклати глава.
— Не те разбирам.
— Аз също не се разбирам понякога.
— Не, ти си просто объркан. Може и да не живеем в свят на учени, скъпи ми приятелю, но ми се струва, че грешиш. Тъкмо сега, когато наближава време да живеем в непрогледна тъма, твоите познания са по-важни от всякога.
— Защо? — попита Сейзед. — За да преподавам на умиращите религии, в които не вярвам? Да говоря за богове, след като зная, че те не съществуват?
Бриз се приведе напред.
— Наистина ли го мислиш? Че никой не ни гледа отгоре?
Сейзед бавно плъзгаше ръка по лъскавия пръстен.
— Все още не съм решил окончателно — отговори след малко. — Преди се надявах да открия истината. Но днес тази надежда ми се струва много далечна. Над нашия свят се спуска мрак, лорд Бриз, и не съм сигурен, че ще можем да се сражаваме с него. Не съм сигурен дори дали ще искаме да се сражаваме с него.
Бриз отвори уста, за да възрази, но преди да успее да каже нещо, пещерата се разтресе от грохот. Пръстените и гривните върху масата подскочиха и иззвънтяха, цялото подземие се разтресе и от рафтовете западаха разни неща — не много обаче, понеже войниците на капитан Горадел бяха преместили припасите на земята именно за да не падат при земетресенията.
Трусът постепенно утихна. Бриз беше пребледнял.
— Ще ти кажа нещо, Сейзед. При всеки от тези трусове се питам дали е уместно да се крием в подземие. Не мисля, че това ще е най-безопасното място при истинско земетресение.
— В момента просто нямаме друг избор — посочи Сейзед.
— Прав си. Но не ти ли се струва, че трусовете се учестяват?
— Да — потвърди Сейзед и се наведе да вдигне от пода няколко паднали гривни и пръстени. — Да, определено стават по-чести.
— Може би са характерни за този район — подметна Бриз, но не изглеждаше много убеден.
В този момент се появи капитан Горадел.
— Идваш да провериш как сме ли? — попита Бриз. — Оцеляхме при земетръса, ако това те вълнува. Няма нищо тревожно, драги капитане.
— Радвам се — отвърна задъхано Горадел. — Но дойдох заради лорд Дух. Той се върна.
Сейзед и Бриз се спогледаха, скочиха и последваха Горадел. Дух тъкмо слизаше по стълбите. Очите му бяха скрити от превръзка, но си личеше, че е намръщен.
„Наистина не обръщахме достатъчно внимание на този момък“ — помисли Сейзед.
Дрехите на Дух бяха опръскани с кръв, а наметалото му бе обгоряло на много места.
— Добре че сте тук — каза Дух. — Има ли поражения от земетресението?
— Дух, къде се губиш? — възкликна Бриз. — Не, всичко е наред. Няма поражения. Но…
— Нямаме време за приказки, Бриз — прекъсна го Дух. — Император Венчър очаква от нас Ортьо и ние ще му го дадем. Искам да започнете да разпространявате слухове из града. Няма да е трудно — някои от по-важните представители на подземния свят вече знаят истината.
— Каква истина?
— Куелион използва аломанти — обясни Дух и гласът му отекна в подземието. — Успях да потвърдя това, което подозирах — Куелион събира Мъгливи от хората, които арестува. Спасява ги от огъня и държи семействата им за заложници. Властта му се гради тъкмо на това, срещу което проповядва. Управлението му е построено върху една голяма лъжа. Разкрием ли тази лъжа пред хората, системата ще рухне.
Дух отиде до ръба на водоема, погледа го за миг, после се обърна към Сейзед.
— Ти спомена, че си изучавал съоръжението, което довежда водата тук от каналите.
— Да.
— Има ли начин да обърнем потока? Да накараме водата отново да потече по улиците?
— Може би — рече Сейзед. — Не съм сигурен обаче, че имам необходимите инженерни познания, за да го направя.