Колкото и да бе иронично, беше по-добре, че силата е била получена от егоистичен човек като Рашек. Защото един егоист ще задържи силата за себе си, вместо да се откаже от нея и да освободи Гибелта.
Както и да е, важното бе, че Гибелта била затворена преди началото на това прословуто пътешествие. От което следваше, че Дълбината — или мъглите — не са свързани с нея. Или поне че тази връзка не е толкова естествена, колкото й се бе струвало. Не освобождаването на Гибелта бе подтикнало мъглите да започнат да излизат денем и да убиват хора. Напротив, дневните мъгли бяха започнали да се появяват близо година преди тя да освободи Гибелта и да убиват хора часове преди Вин да открие пътя към Кладенеца.
„Добре, но какво ще правя сега? Гибелта е била затворена от много време. Пленена от нещо, което — може би — бих могла да открия и да използвам отново?“
Стана — от неподвижното седене безпокойството й само нарастваше — и закрачи, като плъзгаше ръка по стената.
През първите дни от пленничеството си беше изучила пипнешком подземието. Беше огромно. Но и без това нямаше какво да прави. За разлика от скривалището в Ортьо, това тук нямаше водохранилище. Още първия ден Вин установи, че Йомен е наредил да изнесат всички бъчви с вода от мястото им в далечния десен ъгъл. Беше оставил консервираните храни и другите припаси — подземието бе толкова голямо, че изнасянето на всичко би отнело много време. Ето защо се бе ограничил само до водата.
Това изправяше Вин пред нов проблем. Тя продължи покрай стената до един стелаж, където бе оставила отворена консерва с варено месо. Дори с помощта на пютриум й бе отнело доста време да я отвори. Йомен се бе досетил да премахне всички инструменти, които би могла да използва за тази цел, а на Вин й бе останала само една стъкленица с пютриум. През първия ден бе отворила десет консерви, като използва останалия в тялото й резерв пютриум. Но тази храна бе вече на привършване, а и жаждата й нарастваше — вареното месо всъщност дори я усилваше.
Взе отворената консерва и хапна само една хапка. Оставаше съвсем малко на дъното. Вкусът на месото й напомни за глада, който започваше да се изравнява по сила с жаждата. Вин си наложи да не обръща внимание на желанията си. През цялото си детство бе гладувала. За нея това не беше нищо ново, макар оттогава да бяха изминали години.
Продължи покрай стената, докосваше с пръсти неравната й повърхност. Хрумна й колко хитър е този начин да се отървеш от един Мъглороден. Йомен не можеше да я победи и вместо това я бе хванал в капан. Оставаше му да чака, докато тя умре от глад и жажда. Просто и ефективно.
„Може би Гибелта говори и на Йомен. И пленничеството ми тук е част от нейния план.
Какъвто и да е той“.
Защо Гибелта бе избрала тъкмо нея? Защо не бе отвела някого другиго при Кладенеца на Възнесението? Някой, който се управлява по-лесно? Тя разбираше защо Гибелта е избрала Аленди преди толкова много години. По времето на Аленди Кладенецът е бил високо в планините. Пътят до него е бил дълъг и труден и Гибелта се е нуждаела от подходящ човек, който да оцелее по време на експедицията.
Но във времето на Вин Кладенецът по някакъв начин се бе преместил в Лутадел. Или може би Лутадел е бил построен върху Кладенеца на Възнесението. И в двата случая той беше там, точно под двореца на лорд Владетеля. Защо Гибелта бе чакала толкова дълго, преди да се освободи? И защо, от всички хора, бе спряла избора си на Вин?
Поклати глава и осъзна, че е стигнала до целта — единственото интересно нещо в просторното подземие. Метална плоча на стената. Вдигна ръка и плъзна пръсти по гладкия стоманен лист. Не беше запален читател и изминалата година — прекарана във войни и пътуване — не й бе дала възможност да се промени. Ето защо й бе отнело доста време да прокарва пръсти по браздите на плочата, за да разбере какво е написано на нея.
Нямаше карта. Или поне нямаше такава като в предишните подземия. Вместо нея бе изрисуван обикновен кръг, с точка в центъра. Вин не знаеше какво може да значи това. Текстът също бе объркващ. Вин плъзна ръка по надписа, макар отдавна да бе наизустила текста.
Аз не оправдах надеждите ви.
Подготвих тези подземни скривалища, като си давах сметка за назряващото бедствие и с надеждата, че ще успея да открия някаква тайна, ако онова същество ме надхитри. Но ръцете ми са празни. Не зная как да го победя. Единственият начин, за който се сещам, е да го задържа, като взема силата при Кладенеца в себе си, когато то се върне.