И чу и нещо друго — стържене на камък в камък.
Вратата на подземието се отваряше.
49.
Човек би си задал въпроса защо Гибелта не е използвала инквизиторите, за да се освободи от пленничеството си. Отговорът е достатъчно ясен и прост за всеки, който познава особеностите на тази сила.
Преди смъртта си лорд Владетеля държал инквизиторите под твърде строг контрол, за да може Гибелта да им въздейства. Дори след неговата кончина обаче те не биха могли да освободят Гибелта. Силата в Кладенеца принадлежи на Съхранението и инквизитор би могъл да я вземе само след като първо извади хемалургичните си клинове. А това, разбира се, би го убило.
Ето защо Гибелта се нуждаеше от много по-пряк способ да постигне целите си. Трябваше й някой, когото все още не е покварила, когото да води за носа, да манипулира внимателно.
Сейзед си отбеляза нещо върху схемата и я сравни с данните за канала. Доколкото можеше да прецени, на лорд Владетеля не му се бе налагало да полага големи усилия, за да създаде подземното езеро. Водата вече се бе вливала в пещерата. Инженерите на лорд Владетеля само бяха разширили проходите и бяха вкарали силни, мощни потоци по естествените пътища на водата.
В резултат се образувало доста голямо водохранилище. Част от машините в съседното помещение се оказаха механизми за затваряне на отточните канали на дъното — вероятно за да задържат водата да не изтича, ако по някаква причина притокът бъде преустановен. За нещастие нямаше начин да бъдат блокирани входящите отвори.
Преди да се намесят инженерите на лорд Владетеля, през пещерата бе минавала съвсем малко вода. Останалата се отклонявала към сегашните улици, които тогава били канали. Ето защо Сейзед предполагаше, че ако успее да попречи на водата да се влива в пещерата, тя ще напълни каналите.
„Трябва да науча малко повече за водното налягане — помисли си той — и за това как да приложа достатъчна тежест, за да затворя входящите отвърстия“. Беше виждал една книга на тази тема в металоемите.
Облегна се на стола и отвори металоема. В главата му нахлуха данни и той потърси определена част от текста: списък на книгите, които съхраняваше. В същия миг думите изпълниха съзнанието му също толкова ясно, сякаш току-що ги бе прочел. Той прегледа бързо списъка, намери заглавието, което му трябваше, записа си го на един лист и прибра списъка в металоема.
Почувства се малко странно. След като върна списъка, помнеше само, че го е преглеждал — но не и какво се съдържаше в него. Само думите върху листа обясняваха нещата, които знаеше допреди малко. С откритото заглавие той отново се зае да преглежда металоема. Намери главите, които търсеше, и побърза да съхрани останалото в металоема, преди да е започнало да се размива.
Избраните глави подсилваха познанията му по водно инженерство, сякаш току-що бе изчел цялата книга. Той с лекота определи каква тежест и баланс ще са му необходими, за да създаде преградите, които му трябваха, за да върне водата на улиците.
Работеше сам, седнал на малко писалище под окачената на тавана лампа. Въпреки извлечените от металоемите познания изчисленията не бяха лесни — Сейзед не бе свикнал с подобни изследвания. За щастие медноемите на Пазителите не се ограничаваха само в сферата на интересите им. Всеки Пазител трябваше да пази всички познания. Сейзед си спомняше смътно годините, през които само бе слушал и запомнял. Достатъчно му бе да задържа информацията за съвсем кратко, за да я прехвърля в медноема. По такъв начин той бе едновременно най-умният и най-невежият човек на света — бе запомнил неимоверно много и същевременно преднамерено бе забравил всичко.
Сейзед имаше достъп както до текстове за религията, така и върху инженерството. Познанията за толкова много неща не го правеха брилянтен математик или архитект — но му осигуряваха предостатъчно знания и компетентност.
Докато работеше, неволно осъзна, че тъкмо научната дейност е неговата стихия. Той не беше водач. От него не ставаше пратеник. Дори докато беше главен посланик на Елънд, бе прекарвал много повече време над своите религии. А и сега, когато трябваше да ръководи отряда в Ортьо, неусетно бе прехвърлил тази функция на Дух.
Сейзед бе учен, книжник. Намираше утеха в разработките си. Макар инженерството да не бе негова специалност, изпитваше удоволствие, докато решаваше задачата с каналите. „Толкова ли е срамно — мислеше си — да си човек, който предпочита да осигурява информация на другите, вместо да търси начини да използва тази информация?“
Почукване с бастунче по пода го предупреди, че се приближава Бриз. Усмирителят не се нуждаеше от бастун, за да ходи — носеше го, за да си придава аристократичен вид. От всички скаа крадци, които Сейзед познаваше, Бриз най-добре умееше да се преструва на благородник.