Сейзед набързо направи още няколко бележки и прибра главите за водното инженерство в медноема. Нямаше смисъл да ги остави да се погубят, докато говори с Бриз. Защото нямаше съмнение, че Бриз идва, за да си бъбрят. И наистина, той се наведе над писалището, огледа скиците и повдигна вежди.
— Добра работа си свършил, драги. Май си сбъркал истинското си призвание.
Сейзед се усмихна.
— Колко сте любезен, лорд Бриз. Но страхувам се, един истински инженер би сметнал плановете ми за примитивни. Все пак, надявам се да бъдат полезни.
— Наистина ли вярваш, че можеш да го направиш? — попита Бриз. — Да накараш водите да потекат както те помоли момчето? Възможно ли е?
— О, напълно е възможно — отвърна Сейзед. — Под въпрос не е изпълнението на задачата, а само моята преценка. Щом водата е текла към онези канали, значи пак ще тече. Нещо повече, склонен съм да вярвам, че събитието ще е доста знаменателно. Преди по-голямата част от водата вече е изпълвала каналите. Но сега тя ще се върне там с огромно налягане и дебит. Разбира се, ако лорд Дух държи каналите да са плавателни, ще трябва да позволим на част от водата да се оттича някъде. Теченията в градските канали по принцип не са силни, особено на местата, където има множество шлюзове.
Бриз вдигна вежди.
— Всъщност — продължи Сейзед — каналите са наистина забележително инженерно постижение. Вземете за пример методите за преустрояване на една естествена река в канал — в превръщането й в плавателен път — или пък погледнете способите за драгиране на речното дъно от натрупаните наноси и тиня. Разполагам с книга на скандално известния лорд Федре, който — въпреки репутацията си — е бил ненадминат гений, когато става въпрос за канално строителство. Но май е време да ви се извиня. Вие не се интересувате от тези неща, нали?
— Не — съгласи се Бриз. — Но важното е, че ти се интересуваш, Сейзед. Хубаво е да те видя отново изпълнен с енергия и ентусиазъм. Не зная над какво си работил преди, но винаги ми е било странно, че не го споделяш с никого. Изглежда, си се срамувал от интересите си. Сега обаче повече приличаш на онзи Сейзед, когото помня!
Сейзед сведе поглед към записките и чертежите си. Вярно беше. За последен път се бе увличал така по изследвания…
Когато беше с нея. Когато работеха над сбирката митове и легенди за Героя на времето.
— Ще ви призная, лорд Бриз — рече той, — че изпитвам известна вина.
Бриз въздъхна.
— Сейзед. Винаги ли трябва да се чувстваш виновен за нещо? Когато бяхме в групата на Келсайър, ти все се безпокоеше, че не ни помагаш достатъчно да свалим лорд Владетеля. Сетне, след като го премахнахме, се измъчваше от мисълта, че не се занимаваш със същото, с което и останалите Пазители. Ще ми кажеш ли кое в твоите изследвания толкова те измъчва?
— Удоволствието, което изпитвам, докато се занимавам с тях.
— Но това е чудесно, драги. Защо трябва да се срамуваш от наслаждението? Нали не изпитваш наслада, че убиваш кутрета например? Вярно, ти си леко смахнат, но щом едно тъй езотерично занимание ти доставя наслада, прави го. Така ни даваш възможност да се забавляваме с по-обикновени неща — като например да се напиваме с прочутите вина на Страф Венчър.
Сейзед се усмихна. Знаеше, че Бриз Тласка чувствата му и го кара да се чувства по-добре, но нямаше нищо против. Истината бе, че действително се чувстваше добре. По-добре, отколкото от доста време.
Макар че…
— Не е толкова просто, лорд Бриз — рече той и остави молива на писалището. — Приятно ми е да седя тук и да си чета, без да се налага да командвам други. Но това ме кара да се чувствам виновен.
— Сейзед, не всеки е създаден да бъде водач.
— Така е — потвърди Сейзед. — Но лорд Елънд ми възложи задачата да му осигуря по мирен път властта в този град. Би трябвало да обмислям свалянето на Гражданина, а не да оставя на лорд Дух да се занимава с това.
— Скъпи ми човече! — рече Бриз и се наведе към него. — Да командваш другите не значи да вършиш всичко сам — напротив, задачата ти е да накараш останалите да свършат работата. Разпределяне на задълженията, приятелю. Без това ще се наложи сами да си печем хляба и да копаем нужници! — Бриз се подпря на масата. — Повярвай ми. Не би искал да изпробваш нещо, месено и печено от мен. Никога. Особено след като съм чистил нужник.
Сейзед поклати глава.
— Не това очакваше от мен Тиндуил. Тя уважаваше водачите, политиците.
— Поправи ме, ако греша — рече Бриз, — но тя не се ли влюби тъкмо в теб вместо в някой крал или принц?