— Как всъщност е взел властта? — попита Бриз. — Как е изпреварил някой благородник с достатъчно силна лична гвардия например?
— Мъглите — отвърна Дух. — Излизал сред тях и твърдял, че всеки, който е верен на Оцелелия, би трябвало да не се бои да го последва. А сетне, когато мъглите започнали да убиват, това само потвърдило думите му. Непрестанно разправял, че мъглите убиват само недобронамерени хора. Поданиците му са така изплашени, че изпълняват всичко, което им нареди. Успял е да прокара закон, повеляващ хората да излизат сред мъглите, за да се види кои ще умрат и кои не. Оцелелите биват обявявани за чисти. Обяснява, че ще построи малък хубав свят. А освен това преследва благородниците.
— А! — възкликна Бриз. — Хитро.
— Да — потвърди Дух. — Особено защото мъглите никога не убиват благородници.
— Почакай малко — спря го Сейзед. — Какво каза?
Дух сви рамене.
— Трудно е да се потвърди, но така се говори. Изглежда, благородниците не страдат от мъгливата болест. Не скаа с малко благородническа кръв, а чистокръвните благородници.
— Странно — отбеляза Бриз.
„Повече от странно — помисли Сейзед. — Дали Елънд знае за тази връзка?“ Съмняваше се. Армията и съюзниците им се състояха предимно от скаа. Малцината благородници бяха останали в Лутадел и по принцип избягваха да излизат нощем.
— Както и да е — продължи Дух. — Куелион е властолюбив. Такива като него не обичат конкуренцията. Би трябвало отдавна да се е заел с нас.
— Момчето е право — каза Бриз. — Хора като Куелион не убиват само на тържествени екзекуции. Готов съм да се обзаложа, че на всеки, хвърлен в тези импровизирани клади, има поне трима убити тайно в някоя уличка и заровени под саждите.
— Казах на Горадел и хората му да са максимално бдителни — заяви Дух — и да следят района. Досега не сме заловили шпиони или предполагаеми убийци. Войниците на Куелион стоят навън и ни наблюдават, но не предприемат нищо.
Бриз се почеса по брадичката.
— Може би Куелион се бои от нас повече, отколкото предполагаме?
— Може би — рече Дух уморено и се прозя.
— Лорд Дух — каза Сейзед. — Трябва да поспите.
— Нищо ми няма.
„Ако не знаех, че е невъзможно, бих си помислил, че гори пютриум, за да се поддържа бодър — помисли Сейзед. — Или просто търся знаци, за да потвърдя това, за което се безпокоях по-рано? Никога не разпитвахме Вин и Келсайър за тези техни сили, надхвърлящи способностите на обикновените аломанти. Защо подозирам Дух? Дали защото го познавам прекалено добре? Защото го помня като момче, а той просто е станал мъж?“
— Е, как вървят твоите проучвания? — попита Дух.
— Доста добре всъщност — отвърна Сейзед и завъртя чертежите така, че момчето да може да ги разгледа. — Готов съм да започна работа върху съоръжението.
— Колко време смяташ, че ще ти отнеме?
— Няколко седмици, предполагам — отвърна Сейзед. — Което не е много, като се имат предвид обстоятелствата. За щастие хората, които са почиствали каналите, са оставили много строителен материал и ще мога да го използвам. Освен това лорд Владетеля се е постарал този склад да е добре зареден. Има трупи, както и някои дърводелски инструменти и дори макари.
— За какво ли се е подготвял? — попита Бриз. — Храната и водата мога да си обясня. Но одеяла? Трупи? Макари?
— За бедствие, лорд Бриз — отвърна Сейзед. — Доставил е всичко, което може да потрябва на тукашните хора, в случай че градът бъде унищожен. Има дори завивки и превързочни материали. Вероятно се е страхувал, че колосите ще започнат да вилнеят.
— Не — възрази Дух. — Приготвил се е точно за това, което се случва. Значи ще построиш някакъв механизъм, с който да запушиш отводняващите канали? А аз си мислех, че просто ще разрушиш тунелите.
— Разбира се, че не — отвърна Сейзед. — Не разполагаме нито с достатъчно работна ръка, нито с инструменти за подобен подход. Освен това не бих искал тази пещера да рухне върху нас. Трябва да построим блокиращ механизъм, после да го спуснем на дъното. Ако е достатъчно тежък и със солидна конструкция, ще може да спре оттичането на водата. Донякъде ще наподобява механизмите, използвани при шлюзовете.
— За което — добави Бриз — е готов да ти разказва надълго и нашироко.
Сейзед се усмихна.
— Мисля, че…
Прекъсна ги намръщеният капитан Горадел.
— Лорд Дух — рече Горадел. — Едно лице ви очаква отвън.
— Кой? — попита Дух и извади от джоба си очила и превръзка. — Дюрн?
— Не, милорд. Млада жена. Твърди, че е сестра на Гражданина.