— Не съм дошла, за да се присъединя към вас — заяви Белдре.
Намираха се в аскетично обзаведеното преддверие на сградата на Инквизиторския отдел над скривалището. Столовете бяха с твърди седалки, а на стените вместо картини висяха стоманени плочи — на Сейзед му напомняха неприятно посещението в Серанската конвента.
Белдре беше млада жена с кестенява коса. Носеше семпли одобрени от Гражданина червени дрехи. Седеше отпуснала ръце в скута си и макар че гледаше присъстващите открито, позата й издаваше нервност.
— Защо всъщност си дошла, скъпа? — попита любезно Бриз. Беше се настанил срещу Белдре. Алриане седеше до него и я оглеждаше неодобрително. Дух кръстосваше помещението и от време на време доближаваше прозореца.
„Мисли, че това е някаква клопка — каза си Сейзед. — Че са пратили момичето да ни отвлече вниманието, преди да ни нападнат“. Дух бе затъкнал в пояса си две фехтовачески бастунчета. Кога се беше научил да се бие?
— Дойдох… — заговори Белдре и сведе очи, — защото вие искате да убиете брат ми!
— Откъде ти хрумна пък това? — попита Бриз. — Дойдохме в този град, за да сключим мирен договор с брат ти, а не да го убиваме! Приличаме ли ти на хора, които биха извършили нещо подобно?
Белдре стрелна Дух с очи.
— Да, като изключим него — съгласи се Бриз. — Но Дух е безвреден. Наистина, аз…
— Бриз — прекъсна го Дух. Превръзката странно променяше лицето му. — Достатъчно. Представяш и двама ни за идиоти. Белдре знае защо сме тук — всички в града го знаят.
Възцари се тишина.
„С тези очила под превръзката ми прилича малко на инквизитор“ — помисли Сейзед и потрепери.
— Белдре — заговори Сейзед. — Наистина ли очакваш от нас да повярваме, че си дошла тук само за да молиш да не убиваме брат ти?
Тя погледна Дух, макар че не можеше да види очите му, и каза:
— Преструваш се на суров човек, но зная, че няма да ми сториш зло. Ти си от групата на Оцелелия.
Дух скръсти ръце.
— Моля те — продължи Белдре. — Куелион е добър човек, като теб. Трябва да му дадеш повече време. Не го убивай.
— Какво те кара да мислиш, че ще го убием, мило дете? — попита Сейзед. — Току-що каза, че не вярваш някой от нас да ти стори зло. Защо да постъпваме другояче спрямо брат ти?
Белдре сведе очи.
— Вие сте хората, които убиха лорд Владетеля. Вие съборихте неговата империя. Брат ми не вярва в това — той смята, че се възползвате от славата на Оцелелия и лъжете, че сте негови приятели.
— И откъде на брат ти му хрумват подобни мисли? — попита Дух. — Може би познава някой друг, който също твърди, че има благословията на Оцелелия, а същевременно убива хора в негово име?
Белдре се изчерви.
— Брат ти не ни вярва — рече меко Сейзед. — Защо ти би ни повярвала?
Белдре повдигна рамене и каза едва чуто:
— Не зная. Може би защото… хората, които лъжат, не спасяват деца от горящи сгради.
Сейзед погледна Дух, но не можа да прочете нищо по непроницаемото му лице.
— Бриз, Сейзед, Алриане, елате с мен — каза Дух. — Горадел, оставаш да пазиш момичето.
Щом излязоха, Дух се обърна и ги изгледа.
— Е?
— Аз не я харесвам — заяви Алриане и скръсти ръце пред гърдите си.
— Разбира се, че няма да я харесаш, скъпа — рече Бриз. — Ти не обичаш конкуренцията.
— Конкуренция? — изсумтя Алриане. — От това невзрачно същество? О, я стига.
— Бриз, ти какво смяташ? — попита Дух.
— За момичето, или задето ме обиди там вътре?
— Първото — рече Дух. — В момента наранената ти гордост не е важна.
— Скъпи ми друже — заговори Бриз, — моята гордост винаги е важна. Що се отнася до момичето, ето какво ще ти кажа — тя е уплашена. Каквото и да твърди, направо трепери от ужас — което означава, че никога не е правила нещо подобно. Мисля, че казва истината.
Алриане кимна.
— Определено. Погледнете й ръцете — когато не треперят от страх, си личи, че са чисти и меки. Израсла е в саксия.
— Очевидно е малко наивна — заяви Сейзед. — Инак нямаше да дойде тук и да си мисли, че ще я изслушаме и после ще я пуснем да си върви.
Дух кимна и килна глава, сякаш се ослушваше. После отвори вратата.
— Е? — посрещна го Белдре с престорена решителност. — Ще се вслушате ли в думите ми?
— До известна степен — отвърна Дух. — Ще ти дадем възможност да ни убедиш. Имаш достатъчно време.
— Аз… не бива да се бавя — отвърна Белдре. — Трябва да се върна при брат ми. Не му казах, че излизам, и… — Млъкна, забелязала промяна в изражението на Дух. — Ще ме задържите в плен, нали?
— Бриз — каза Дух и се обърна. — Как според теб ще реагират хората, ако разпространим слуха, че сестрата на Гражданина се е обърнала срещу него и е потърсила закрила от нас?