Бриз се усмихна.
— Брей-брей! Ама че хитро! Почти съм готов да ти простя отношението ти към мен. Споменах ли, че беше и груб?
— Не можете! — възкликна Белдре, изправи се и застана срещу Дух. — Никой няма да повярва, че съм избягала!
— Така ли? — попита Дух. — Разговаря ли с войниците отвън, преди да влезеш?
— Разбира се, че не — отвърна Белдре. — Щяха да се опитат да ме спрат. Изтичах по стълбите, преди да успеят.
— Значи те ще потвърдят, че си влязла в сградата по своя воля — рече Дух. — И че си се промъкнала покрай постовете.
— А това няма да изглежда никак добре — вметна Бриз.
Белдре отпусна рамене и пак седна. „В името на забравените богове — помисли Сейзед. — Тя наистина е много наивна. Гражданина е полагал големи усилия да я опази от околния свят“.
Разбира се, от това, което бе чул, Сейзед знаеше, че Куелион рядко изпуска сестра си от поглед. Тя винаги беше до него, под негов надзор. „Как ли ще реагира? — запита се той и потрепери. — Какво ще направи, когато научи, че я държим? Ще ни нападне?“
Изглеждаше удобна възможност. Ако Дух успееше да провокира атака на Гражданина, щеше да подкопае авторитета му. Особено след като атаката бъдеше отблъсната само от шепа войници — противникът едва ли бе наясно колко добре са се укрепили тук.
„Кога Дух стана толкова хитър?“
Белдре се разплака.
— Не можете да го направите! Това е измама! Какво щеше да каже Оцелелия, ако научеше за плановете ви?
— Оцелелия? — попита Дух и се засмя. — Мисля, че би го одобрил. Ако беше тук, щеше дори да ни насърчи да предприемем точно този ход…
50.
Изобретателността на Гибелта се проявява тъкмо в безупречното й планиране. Тя съумя да организира свалянето на лорд Владетеля малко преди силата на Съхранението да се завърне в Кладенеца на Възнесението. А сетне, само след две години, се освободи.
В мащабите на боговете и техните сили избирането на един толкова подходящ момент може да се сравни с точния разрез на най-талантливия хирург.
Вратата на подземието се отвори.
Вин бързо изпи последната стъкленица.
Скочи, пусна монета зад себе си и се озова върху един от най-високите стелажи. Стърженето на камък в камък отекваше надалече. Вин се Тласна от монетата, хвърли се напред и се понесе към вратата. Бледото сияние от другата страна я заслепи.
Тя стисна зъби, запримигва и стъпи на пода. Притисна се до стената зад вратата, стиснала дръжките на кинжалите, и разпали пютриум, за да преодолее болката в очите. По бузите й се стичаха сълзи.
В помещението пристъпи мъж, вдигнал пред себе си фенер. Носеше костюм от фин черен плат и шапка на аристократ.
Вин се шмугна покрай него, изскочи през вратата и се озова в малкото помещение зад нея. Неколцината изплашени работници отскочиха и изпуснаха въжетата, с които дърпаха отварящия механизъм. Вин не им обърна внимание, а хвърли нова монета, Тласна се нагоре по дървените стъпала, профуча през шахтата и блъсна капака горе.
И отскочи от него с болезнен стон.
Отчаяно се вкопчи в стълбата, за да не падне, разпали пютриум, запъна крака в едно стъпало и опря гръб в капака, за да го повдигне със сила.
Напъна мишци. Изведнъж стъпалото под краката й се строши и тя полетя надолу. Изруга, Тласна се от монетата, за да забави падането си, и стъпи на пода.
Работниците се бяха дръпнали до стената — не смееха да влязат в тъмното помещение, но и се страхуваха да останат в тясната стая с Мъглородна. Мъжът с черния костюм — беше се върнал — вдигна фенера високо, за да освети Вин. Парче от строшеното стъпало тупна на пода между тях.
— Лейди Венчър, камъкът е затиснат от тежка каменна плоча — каза благородникът. Вин смътно си го спомняше. Леко пълен, с късо подстригана коса и замислено лице.
— Кажете на хората си горе да махнат плочата — нареди тя и вдигна заплашително кинжалите.
— Страхувам се, че това няма да стане.
— Мога да ви накарам да стане — рече Вин и пристъпи напред.
Работниците се присвиха до стената.
Благородникът само се усмихна.
— Лейди Венчър, нека ви осведомя за някои неща. Първото е, че вие сте единственият аломант тук и следователно можете да ни избиете без никакво усилие. Второто — че плочата горе няма да бъде отместена скоро, така че по-добре да седнем и да си поговорим, вместо да размахваме оръжия и да си отправяме заплахи.
Имаше нещо… обезкуражаващо в този човек. Вин го провери с бронз, но той не гореше никакви метали. За всеки случай тя Притегли леко чувствата му, подсилили доверчивостта и доброжелателността му и се опита да Усмири всякакво възможно коварство.
— Виждам, че поне обмисляте предложението ми — каза благородникът, махна на един от работниците и той припряно отвори една торба, извади от нея две сгъваеми столчета и ги нагласи до вратата. Благородникът сложи фенера на пода и седна на едното.