Вин го приближи предпазливо.
— Откъде ви познавам?
— Аз съм приятел на вашия съпруг — отвърна благородникът.
— Телдън — досети се Вин. — Телдън Хастинг.
Телдън кимна. Беше го видяла на първия бал. Но го познаваше от по-рано. Телдън бе един от приятелите на Елънд в Лутадел, преди Рухването.
Тя седна на другото столче и се зачуди каква ли може да е играта на Йомен. Наистина ли мислеше, че Вин няма да убие Телдън само защото е бил приятел на Елънд?
Телдън махна на работника и той донесе две бутилки.
— Вино — каза Телдън. — Едното е чисто, в другото има много силно приспивателно.
Вин повдигна вежди.
— На гатанки ли ще си играем?
— Ни най-малко — отвърна Телдън и отвори едната бутилка. — Жаден съм, а доколкото разбрах, вие не си падате по игрите.
Работникът подаде на Телдън две чаши и той ги напълни. Докато го гледаше, Вин осъзна какво в него й се струва обезоръжаващо. Напомняше й за Елънд — за стария безгрижен Елънд.
„Не мога да не оценя постиженията на Йомен — помисли тя. — Градът му може да не е най-добре устроеният, но е създал място, където хора като Телдън са запазили простодушието си“.
Телдън отпи от едната чаша и предложи другата на Вин. Тя прибра единия кинжал в канията и я взе. Не пи — и нямаше намерение да го прави.
— Това е виното без приспивателно — обясни Телдън. — Доста добра реколта, ще добавя. Йомен е благороден човек — дори когато праща някой свой приятел на смърт, му осигурява най-скъпото вино, за да смекчи удара.
— Трябва ли да вярвам, че вие също сте затворник?
— Разбира се, че не — рече Телдън. — Макар че мнозина биха сметнали мисията ми за безнадеждна.
— И целта на тази мисия е?
— Да ви накарам да пиете от приспиващото вино, за да може да ви отнесем горе.
Вин изпръхтя пренебрежително.
— Виждам, че сте съгласна със злодумниците — отбеляза Телдън.
— Вие сам се издадохте. Казахте, че трябва да пия от другото вино и да заспя като труп. Това означава, че има някакъв начин за връзка с хората горе, за да могат те да дръпнат плочата и да ме извадят. Имате възможност да ме освободите. А аз пък притежавам силата да ви накарам да направите каквото пожелая.
— Емоционалната аломантия не може да ме контролира чак до такава степен — рече Телдън. — Не съм аломант, но разбирам нещичко от тези неща. Предполагам, че дори сега въздействате на чувствата ми — което не е нужно, тъй като съм напълно откровен с вас.
— Не ми е нужна аломантия, за да ви накарам да говорите — каза Вин и погледна кинжала, който държеше в другата си ръка.
Телдън се разсмя.
— Нали не вярвате, че крал Йомен — който наистина е горе — няма да познае, ако говоря под принуда? Не се съмнявам, че сте в състояние да прекършите волята ми, но няма да произнеса думичката под заплаха, така че ще трябва да ми отрежете няколко пръста, или нещо от тоя род, преди да направя каквото искате. Сигурен съм, че Йомен и другите горе ще чуят писъците ми.
— Мога да избия помощниците ви — каза Вин. — Един по един, докато не се съгласите да кажете на Йомен, че съм в безсъзнание и може да вдигне капака.
Телдън се усмихна.
— Мислите ли, че ме е грижа за тях?
— Вие сте приятел на Елънд. Някога сте си приказвали с него за философия.
— За философия — повтори Телдън — и политика. Елънд бе единственият сред нас, който се интересуваше от живота на скаа. Уверявам ви, никой от останалите не разбираше откъде иде това негово увлечение. — Той сви рамене. — Но аз също не съм безсърдечен човек. Ако убиете повечко от тях, вероятно ще се прекърша и ще направя каквото желаете. Така че започвайте, когато решите.
Вин погледна към работниците. Изглеждаха ужасени от нея, а и думите на Телдън не помагаха особено. След близо минута тишина Телдън се засмя.
— Вие сте съпруга на Елънд. Йомен, разбира се, си дава сметка за това. Сигурен е, че няма да ни избиете, въпреки страховитата ви репутация. Доколкото чух, имате обичая да убивате крале и богове и от време на време някой злощастен войник. Но да посягате на скаа…
Вин отмести поглед от работниците, но не погледна към Телдън — страхуваше се, че ще види в очите й потвърждение. Той грешеше обаче — тя щеше да убие тези хора, ако по този начин можеше да излезе навън. Но не беше сигурна в последното. Ако Йомен чуеше писъци, едва ли щеше да отвори капака и тези невинни скаа щяха да загинат напразно.
— И тъй — рече Телдън и допи виното. — Намирате се в задънена улица. Знаем, че храната ви тук свършва, освен ако не сте намерили начин да отваряте консервите. Дори да е така, това няма да ви помогне да се качите горе. Така че или ще пиете от другото вино, или ще трябва да умрете от глад в подземието.