„Трябва да има някакъв изход“ — помисли Вин.
Ала изглеждаше малко вероятно да повдигне каменната плоча. Би могла да опита с дуралуминий и Стоманен тласък. Но стоманата и пютриумът й щяха да свършат, а нямаше повече стъкленици.
Бе принудена да признае, че в думите на Телдън има голяма доза истина. Ако останеше тук, щеше да умре от глад. Дори не знаеше какво става горе — вероятно обсадата щеше да продължи още дълго и светът щеше да умира заради машинациите на Гибелта.
На всяка цена трябваше да се измъкне от подземието. Даже ако това означаваше да се остави в ръцете на Йомен. Тя погледна бутилката с приспивателно.
„Проклятие — помисли си. — Този принудител е много по-хитър, отколкото предполагах“. Виното сигурно съдържаше достатъчно силно приспивателно, за да подейства дори на аломант.
От друга страна…
Пютриумът подсилваше издръжливостта на тялото срещу всякакви отрови. Ако го разпалеше заедно с дуралуминий, след като изпиеше виното, дали тази смес нямаше да неутрализира приспивателното и да я задържи будна? Можеше да се престори на заспала и да избяга, когато я отнесат горе.
Изглеждаше доста рисковано. Но какво можеше да направи? Храната й бе на привършване, шансовете й да се измъкне — нищожни. Не знаеше какво може да иска Йомен от нея — а и Телдън едва ли щеше да й каже, — но със сигурност не желаеше да я види мъртва. Ако беше това, просто щеше да я остави да умре от глад.
Май нямаше избор. Или трябваше да остане в подземието, или да рискува, с надеждата, че горе ще има по-добра възможност. Поколеба се за миг и взе решение. Хвана бутилката. Дори номерът с пютриума да не успееше, горе поне щеше да има някакви шансове.
Телдън се засмя.
— Казват, че сте решителна жена. Приятно е да си има работа човек с вас — особено след като е прекарал години наред сред слабоволеви и нерешителни аристократи.
Вин не му обърна внимание, а измъкна тапата и надигна бутилката. Приспивателното започна да действа почти незабавно. Вин се облегна на столчето, затвори очи и се опита да се престори, че заспива. И наистина, не беше никак лесно да остане будна. Умът й се замъгляваше въпреки че гореше пютриум.
Усещаше как бавно губи съзнание. „Започва се“ — помисли си и разпали дуралуминий. Съзнанието й се озари от свръхподсиления пютриум. И усещането за умора и сънливост веднага изчезна. За малко да не подскочи от резкия прилив на енергия. Чу смеха на Телдън.
— Готово — каза той. — Хубаво е, че се съгласи.
— В противен случай щяхте да сте мъртъв, милорд — отвърна нечий глас. — Всички щяхме да сме мъртви.
И в този момент дуралуминият свърши. Пютриумът беше изгорял и заедно с него съпротивата й на лекарството, което все още не бе изчерпало силата си. Но пък тя бе знаела, че рискът е твърде голям.
Почти не чу тракането на изплъзналия се от пръстите й кинжал, който тупна на плочника. После изгуби съзнание.
51
След като се освободи от пленничеството си, Гибелта може да въздейства на хората по-силно — но пробождането на някого с хемалургичен клин е трудно нещо, независимо от обстоятелствата.
За да го постигне, тя очевидно започва с хора, които не владеят добре разсъдъка си. Лудостта им ги прави податливи на нейното въздействие и тя ги използва, за да пробождат други хора. Както и да е, впечатляващо е на колко много важни хора Гибелта е успяла да постави клинове. Крал Пенрод, управникът на Лутадел по това време, е добър пример.
Елънд се носеше сред мъглите. Никога досега не бе успял да научи номера на Вин с подковите. По някакъв начин тя успяваше да се задържи във въздуха, подскачайки от един Тласък на друг, като същевременно Придърпваше останалите зад нея на земята подкови. За Елънд този процес изглеждаше като буря от потенциално смъртоносни късове метал, в чийто център е Вин.
Той хвърли една монета и се Тласна в енергичен подскок. Беше се отказал от метода с подковите след четири или пет неуспешни опита. Вин изглеждаше изненадана, че не може да се справи — тя не само го бе открила сама, но и се бе научила след не повече от половин час упражнения.
Но все пак тя бе Вин.
Елънд бе готов да се ограничи с монетите в добре натъпканата кесия. Медни клипсове, най-дребните имперски парички, вършеха чудесно същата работа — особено след като с монетите в добре натъпканата кесия. Медни клипсове, най-дребните имперски парички, вършеха чудесно същата работа — особено след като той очевидно бе по-силен от повечето Мъглородни. Всеки от Тласъците му го отнасяше все по-надалече и той не използваше кой знае колко монети, когато пътуваше на големи разстояния.