Но в края на краищата Съхранението го нарушило.
Вин не се изненада, когато се събуди и установи, че е вързана. Изненадата й дойде от това, че й бяха сложили метални окови.
Първото, което направи — още преди да отвори очи, — бе да провери в тялото си за метали. С желязо и стомана вероятно би могла да използва оковите като оръжие. С пютриум…
Металите бяха изчезнали.
Тя остана със затворени очи, като се стараеше да не дава израз на паниката, която постепенно я изпълваше, и премисляше случилото се. Беше в подземието, пленница на Йомен. После дойде приятелят на Елънд, даде й вино и тя пи от него. Рискува.
— Дишането ти се промени — каза нечий глас. — Очевидно си будна.
Вин изруга наум. Имаше един много лесен начин да отнемеш силите на аломант — по-лесен дори отколкото да го накараш да разпали алуминий. Ако го държиш упоен достатъчно дълго, металите в тялото му постепенно ще изтлеят. Ето какво бе станало и с нея.
Тишина. Накрая Вин отвори очи. Очакваше да види решетки, но видя, че се намира в оскъдно мебелирана стая. Лежеше на пейка, под главата й имаше твърда възглавница. Оковите й бяха вързани за верига, дълга няколко стъпки, която на свой ред бе заключена около краката на пейката. Тя дръпна лекичко веригата, колкото да се увери, че е здрава.
Движението привлече вниманието на двамата стражи, които стояха до пейката, и те се сепнаха и вдигнаха тоягите си. Вин се подсмихна, донякъде горда от себе си, че дори окована може да предизвика подобна реакция.
— Лейди Венчър — каза гласът, който бе чула преди малко, — за мен вие сте сериозен проблем.
Вин се надигна и погледна над облегалката на пейката. В другия край на стаята — на петнайсетина стъпки, — обърнат с гръб към нея, стоеше плешив мъж с наметало и гледаше през големия прозорец на запад, към залязващото слънце.
— Какво да направя? — попита Йомен, без да се обръща. — Една прашинка стомана и вие сте в състояние да убиете стражите със собствените им копчета. Малко пютриум и ще вдигнете тази пейка, ще разбиете вратата и ще избягате. Логично би било да ви завържа устата, да ви държа непрестанно упоена или да ви убия.
Вин понечи да отговори, но се закашля. Машинално се опита да разпали пютриум, за да подсили тялото си. Почувства липсата на метал като отрязан крайник. Седна, но кашлицата се усили и й се зави свят. Никога не бе изпитвала такава жажда за метален разтвор. По принцип към аломантията нямаше привикване — не както към някои билки и отрови. Но в този момент бе готова да се закълне, че учени те грешат по въпроса.
Йомен махна с ръка, без да откъсва поглед от залеза, и един прислужник подаде на Вин чаша вода. Тя я огледа със съмнение.
— Лейди Вин, ако исках да ви отровя, щях да съм го направил отдавна — каза Йомен.
„Прав е“ — помисли си уморено Вин, взе чашата и отпи.
— Вода — каза Йомен. — Дъждовна вода, филтрирана и пречистена. Без метални примеси, които да разпалвате. Специално се разпоредих да я държат в дървени съдове.
„Хитро“ — оцени Вин. Години преди да научи за аломантичните си способности, тя несъзнателно бе горила миниатюрни количества метали, поглъщани с питейната вода.
Водата утоли жаждата й и успокои кашлицата.
— И тъй — рече тя, — щом толкова се плашите да не погълна метали, защо не ми вързахте устата?
Йомен не бързаше да отговори. Най-после се обърна и тя се втренчи в татуировките около очите му и в лъщящото под светлината на залязващото слънце малко топче атиум на челото му.
— По различни причини — заяви кралят-принудител.
Вин надигна чашата и отпи отново. Веригата се размърда и издрънча. Вин я погледна, подразнена, че ограничава движението й.
— Направени са от сребро — каза Йомен. — Доста неприятен метал за Мъглородните, доколкото зная.
Сребро. Безполезното, неспособно да бъде горено сребро. Също като оловото, то не подклаждаше никакви аломантични сили.
— Метал, който не обичате… — продължи Йомен и кимна. До Вин се приближи същият прислужник с малък поднос в ръце. На подноса беше обецата на майка й. Ненужна вещ за аломантично приложение — изработена от бронз, със сребърно покритие. Среброто се бе изтъркало и отдолу се показваше кафеникавият бронз, от което обецата изглеждаше още по-евтина.
— И тъкмо затова — продължи Йомен — съм любопитен да узная защо носите това украшение. Накарах да го изследват. Сребърно покритие, бронзово тяло. Защо точно тези метали? Единият е безполезен за аломантите, другият подклажда най-слабата от всички аломантични способности. Не би ли било по-практично обецата да е, да речем, от стомана и пютриум?