Втория път го прободе в корема и го остави да му изтече кръвта.
Но това бе за да принуди Вин да вземе силата от Кладенеца на Възнесението и да я използва, за да го спаси. Намеренията на съществото бяха добри, макар че заради него Елънд едва не умря. А и Вин му бе разказвала, че съществото я е отвело при късчето метал, което по някакъв начин бе направило Елънд аломант.
Мъгливият призрак се изправи пред него, смътно очертан сред вихрещите се облаци.
— Какво искаш пък сега? — попита Елънд.
Мъгливият призрак вдигна ръка и посочи на североизток.
„Така направи и първия път, когато го срещнах. Само сочеше, сякаш се опитваше да ме накара да тръгна нататък. Ала и тогава не разбирах какво цели“.
— Виж — каза Елънд, внезапно обзет от непреодолима умора. — Безполезно е да ми сочиш. — Знаеше, че това същество — каквото и да бе то — е донякъде материално. В края на краищата бе успяло да го прободе смъртоносно.
Очакваше съществото да продължи да стои пред него. Но за негова изненада то бавно коленичи в пепелта, протегна мъгливата си ръка и започна да дращи по земята. Елънд пристъпи напред, за да прочете написаното.
„Ще те убия — пишеше там. — Смърт, смърт, смърт“.
— О, много мило — рече Елънд. Обзе го зловеща възбуда.
Мъгливият призрак сякаш се присви. Стоеше коленичил в пепелта и не предприемаше нищо.
„Какви странни думи — помисли си Елънд. — Ако наистина се опитва да ми спечели доверието…“
— Тя може да променя думите ти, нали? — попита Елънд. — Другата сила. Може да променя текстове на хартия, така че защо да не го прави и в пепелта?
Мъгливият призрак вдигна глава.
— Затова късаше ъгълчетата от документите на Сейзед — продължи Елънд. — Не можеше да му оставиш бележка, защото думите щяха да бъдат променени. Затова правиш и други неща. Като да сочиш с ръка.
Съществото се изправи.
— Ами пиши по-бавно — предложи Елънд. — Използвай пресилени движения. Аз ще следя ръката ти и ще оформям думите в главата си.
Мъгливият призрак незабавно премина към действие и заразмахва ръка. Елънд следеше движенията й, но не можеше да схване нищо, камо ли да оформи думи.
— Почакай — каза той и вдигна ръка. — Не се получава. Или някой друг променя движенията ти, или не познаваш буквите.
Мълчание.
„Хъм — рече си Елънд загледан към земята. — Ако текстът е променен…“
— Тя е тук, нали? — досети се той и усети, че го побиват тръпки. — Тя е с нас сега.
Мъгливият призрак не помръдваше.
— Подскочи за „да“ — нареди Елънд.
Мъгливият призрак отново размаха ръце както преди.
Елънд потрепери. Огледа се, но не забеляза нищо в сумрака. Дори съществото, което Вин бе освободила, да се спотайваше наблизо, не го показваше с нищо. Но Елънд имаше чувството, че усеща някаква разлика. Леко усилване на вятъра, хладен повей, развълнувано вихрене на мъглите. А може би просто си въобразяваше.
Съсредоточи вниманието си върху мъгливия призрак.
— Ти не си толкова… материален, колкото беше преди.
Съществото не помръдваше.
— Това „не“ ли е? — попита Елънд обезсърчено. Съществото отново бе неподвижно.
Елънд затвори очи. Опита се да се съсредоточи, да разреши загадката, както го правеше като юноша. „Трябва да опитам друг подход. Да използвам въпроси, на които може да се отговаря само с «да» и «не».“ Защо мъгливият призрак сега се различаваше по-трудно? Елънд отвори очи и попита:
— Да не би да си по-слаб, отколкото по-рано?
Съществото размаха ръце.
„Да“ — досети се Елънд.
— Това да не е защото иде краят на света?
Отново бурно жестикулиране.
— По-слаб ли си от другото създание? От онова, което Вин освободи?
Махване.
— Много по-слаб? — попита Елънд.
Махване, макар и не толкова отчетливо този път.
„Така“ — помисли Елънд. Разбира се, можеше и сам да се досети. Каквото и да представляваше мъгливият призрак, той не беше вълшебният отговор на всички проблеми. В противен случай досега да ги бе спасил.
„Това, от което се нуждаем, е информация — помисли Елънд. — Трябва да се опитам да науча колкото се може повече от това същество“.
— Свързан ли си със саждопадите? — попита той.
Никакво движение.
— Ти ли ги предизвикваш?
Без реакция.
— Другото създание ли е виновно за тях?
Този път махване.
„Добре“.
— То ли кара мъглите да излизат денем?
Никакво движение.
— Ти ли си отговорен за това?
Съществото сякаш се поколеба, после размаха ръце дори по-енергично отпреди.
„Това да не е «може би»? — зачуди се Елънд. — Или «донякъде»?“