Съществото стоеше неподвижно. Ставаше все по-трудно да различава очертанията му в мъглите. Елънд разпали калай, но това не помогна. Сякаш събеседникът му… изчезваше.
— Къде искаше да отида? — попита Елънд. — На изток ли сочеше? Да не искаш да се върна в Лутадел?
Отново ентусиазирано жестикулиране.
— Искаш ли да нападна Фадрекс?
Никаква реакция.
— Искаш да не нападам Фадрекс?
Силно махане.
„Интересно“ — помисли си той.
— Мъглите — рече Елънд. — Те са свързани с това, нали?
Махване.
— Те убиват хората ми.
Съществото пристъпи напред и замря в настойчива поза.
Елънд се намръщи.
— Все пак реагира на думите ми. Да не искаш да кажеш, че мъглите не убиват хората ми?
Махване.
— Това е абсурдно. Видях с очите си как тези хора измират.
Съществото пристъпи напред и го посочи. Той погледна към колана си и попита:
— Монетите ли?
Ново посочване. Елънд посегна към колана си. Там имаше само стъкленици с метални разтвори. Той извади една.
— Метали?
Бурно жестикулиране. Съществото не спираше да маха. Елънд погледна стъкленицата.
— Нищо не разбирам.
Съществото застана неподвижно. Ставаше все по-неясно, сякаш се изпаряваше.
— Почакай! — извика Елънд и пристъпи напред. — Трябва да те попитам нещо друго. Само още един въпрос, преди да си тръгнеш!
Съществото го погледна в очите.
— Можем ли да го победим? — попита тихо Елънд. — Можем ли да оцелеем?
Никакво движение. След това съществото махна едва забележимо. Не беше като преди — в жеста му се долавяше нескрито колебание. Неувереност. След миг се разтвори в мъглите.
Елънд се обърна и погледна колосите, които чакаха зад него като гора от дънери. Огледа се за някакви следи от мъгливия призрак. Нищо. Накрая поклати глава и закрачи към Фадрекс. Колосите го последваха.
Чувстваше се… по-силен. Беше глупаво — съществото не му бе дало никаква полезна информация. Сякаш бе разговарял с малко дете. Това, което му каза, само потвърждаваше неща, за които той подозираше отдавна.
Но кой знае защо сега крачката му бе по-уверена. Може би защото бе осъзнал, че на този свят има много неща, които не разбира — а следователно и възможности, които не вижда. Възможности за оцеляване.
Възможности да скочи от другата страна на пропастта дори когато логиката му подсказваше да не скача.
56.
Не зная защо Съхранението е решило до използва последната си частица живот, за да се появи пред Елънд, докато той се връщал към Фадрекс. Доколкото разбрах, Елънд не е научил нищо важно при тази среща. Но разбира се, по това време Съхранението било само своя далечна сянка — и тази сянка се намирала под разрушителното влияние на Гибелта.
Може би Съхранението — или останките от него — е искало да пресрещне Елънд, докато е сам. Или пък, когато е видяло Елънд да коленичи в пепелта, е решило, че никога вече няма да стане, че се е отказал напълно. Както и да е, Съхранението се появило и с това било изложено на атаките на Гибелта. Отдавна били отминали дните, когато Съхранението можело да прогони инквизитор само с жест — също както и да повали с един удар човек и да го остави да му изтече кръвта.
По времето, когато Елънд видял „мъгливия призрак“, Съхранението едва успявало да поддържа своята цялост. Чудя се какво ли би направил Елънд, ако е знаел, че се намира в компанията на умиращо божество — че през онази нощ е бил последният, видял с очите си Съхранението. Ако Елънд бе изчакал само още няколко минути на онова саждиво поле, е щял да види тяло — тяло на нисък човек с черна коса и гърбав нос. Тяло, което рухва безжизнено в пепелта.
Но така се случило, че трупът останал заровен в саждите. Светът умирал. И с него умирали боговете му.
Дух стоеше в тъмното подземие, втренчил поглед в схемата. Беше я поставил на статив, както правят художниците, макар че не нанасяше изображения, а идеи. Келсайър винаги чертаеше плановете си на малка черна дъска пред групата си. Идеята беше добра, макар че Дух не възнамеряваше да запознае останалите с плана си, а по-скоро да си изясни мислите.
Най-трудната част щеше да е да накара Куелион да разкрие пред хората, че е аломант. Дюрн ги бе подготвил и те щяха да знаят какво да очакват — потвърждение на това, което вече подозираха. Но за да успее планът на Дух, той трябваше да притисне Гражданина на обществено място и да го принуди да прибегне до своите способности пред публика.
„Което значи, че не мога да му позволя да Тласка някой далечен метален предмет — помисли си той и отбеляза нещо върху схемата. — Трябва да го накарам да се издигне във въздуха. Или може би да изстреля монети. Нещо, което се вижда и за което ще предупредим всички да внимават.“