Точно това щеше да е най-трудно, но Дух не губеше увереност. Беше си набелязал няколко идеи — от открито нападение срещу Куелион до подмамване да използва силата си, когато той смята, че никой не гледа. Постепенно всички тези идеи се оформяха в последователен план.
„Този път ще се справя — помисли Дух. — Винаги съм се възхищавал на способността на Келсайър да ръководи. Но не се оказа толкова трудно, колкото смятах“.
Или поне така му се струваше. Опитваше се да не мисли за неуспех или дори провал. Да забрави факта, че държи Белдре за заложница. Да не се безпокои от това, че когато се събуди тази сутрин, калаят в тялото му бе изгорял напълно и крайниците му бяха съвсем безчувствени. Възстанови се едва след като погълна нова порция метали. Да не си спомня за реакцията, която предизвикваше появата му сред хората.
Келсайър непрестанно му повтаряше да не се безпокои. Това би трябвало да е достатъчно. Нали?
Чу тихи стъпки. Шумолене на рокля. Дори без ухание на парфюм вече знаеше кой идва.
— Дух?
Той се обърна. Белдре бе застанала на „прага“ на „стаята“ — Дух си бе направил между стелажите малка ниша, заградена с чаршафи, нещо като негов личен кабинет.
Сестрата на Гражданина носеше красива рокля в зелено и бяло.
Дух се усмихна.
— Тази ли ти хареса най-много?
Тя сведе поглед и леко се изчерви.
— Аз… не бях носила рокля от години.
— Както всички други жени в този град — добави Дух, остави въглена и изтри ръцете си с парцал. — Но тъкмо за това е по-лесно да се намерят. Изглежда, ти е съвсем по мярка.
— Да — отвърна тя тихо. Роклята наистина й стоеше чудесно и Дух откри, че му е трудно да се съсредоточава. Белдре погледна статива, намръщи се и каза:
— И да има някакъв смисъл в това, остава скрит за мен.
Дух се отърси от транса си. Върху дъската се виждаха непонятни драсканици и надписи. Дори самият той се ориентираше малко трудно.
— Защото е написано на жаргон — обясни й.
— Езикът, на който си говорил като малък? — попита тя и плъзна пръст по ръба на дъската. — Дори думите са различни. „Бешело“?
— Това е нещо като „било, станало“ — обясни Дух. — Обикновено така започва изречението. „Бешело да търча натъдява“ означава „Бягах нататък“.
— „Бешело тъдявачка на намирачката“ — прочете Белдре, засмя се и завъртя глава. — Пълна безсмислица!
— Бешело що рачиш да чиниш — отвърна с усмивка Дух, после се изчерви и се обърна.
— Какво? — попита тя.
„Защо винаги се чувствам глупаво в нейно присъствие? — помисли си той. — Другите все ми се подиграваха как говоря, дори Келсайър. А сега се отпуснах пред нея“.
А беше толкова уверен, докато съставяше плановете си, преди тя да се появи. Как така това момиче го караше да забрави водещата си роля и да се превърне в стария Дух? Онзи, когото никой не смяташе за важен.
— Не бива да се срамуваш от това как си говорил — каза Белдре. — Жаргонът ти е наистина чаровен.
— Ти сама каза, че е безсмислица — подхвърли Дух и я погледна.
— Но тъкмо в това е чарът му, нали? Звучи безсмислено, а всъщност означава нещо.
Дух си спомни как родителите му се мръщеха, когато взе да дрънка на жаргон. Сякаш бе овладял тайна сила, способност да разговаря, без да го разбират други. Разбира се, щом заговори на него, не му беше никак лесно да се върне към нормалния говор.
— И — рече Белдре, загледана в дъската, — какво си написал?
Дух се поколеба.
— Ами, нахвърлял съм някои идеи. — Не биваше да казва повече. Все пак тя бе на страната на противника.
— Аха. — По лицето й премина сянка и тя обърна гръб на дъската.
„Брат й винаги я е гонел от съвещанията — помисли Дух. — И никога не е разкривал пред нея важни неща. Оставил я е да се чувства безполезна…“
— Трябва да накарам брат ти да използва аломантия пред хората — каза той неочаквано дори за себе си. — Да им покажа, че е лицемер.
Белдре го погледна.
— На дъската има разни идеи — продължи Дух. — Повечето не струват. Почти реших да го нападна открито и да го предизвикам да се защитава.
— Няма да се получи — заяви Белдре.
— Защо?
— Той няма да използва аломантия срещу теб. Не би се разкрил по такъв начин.
— Ако го притисна, ще го направи.
Белдре поклати глава.
— Ти обеща да не му причиняваш зло. Помниш ли?
— Не точно — отвърна Дух и вдигна пръст. — Обещах да се опитам да потърся друг начин. Не възнамерявам да го убия. Искам само да си помисли, че ще го направя.
Белдре мълчеше. Сърцето му се сви.
— Няма да го убия, Белдре. Няма, честна дума.
— Обещаваш ли?
Дух кимна.
Тя се усмихна.