— Искам да му напиша писмо. Може би ще успея да го накарам да те изслуша и така ще отпаднат всички останали затруднения.
— Ами добре… — рече Дух. — Но нали разбираш, че ще прочета писмото, за да се уверя, че не съобщаваш нищо, с което да ни изложиш на опасност?
Белдре кимна.
Естествено, той не смяташе само да го прочете. Щеше да го препише на друг лист, да промени редовете и да добави няколко незначителни думи. В живота си на крадец неведнъж се бе сблъсквал с шифровани писма. Но ако Белдре бе искрена с него, идеята да прати писмо на Куелион беше добра. Това би засилило позициите на Дух.
Той понечи да я попита дали леглото, което са й предоставили, е удобно, но млъкна, понеже пак чу стъпки. Познаваше ги много добре. Идваше капитан Горадел.
И наистина, след миг капитанът надникна в „стаята“ на Дух и каза:
— Милорд. Елате да видите нещо.
От войниците нямаше и следа.
Сейзед гледаше през прозореца заедно с останалите. Площадът, където доскоро бяха разположени войниците на Куелион, сега бе пуст.
— Кога се изтеглиха? — попита Бриз.
— Току-що — обясни Горадел.
По някаква причина Сейзед намери този ход за предвещаващ сериозни неприятности, но другите, изглежда, смятаха изтеглянето на войниците за добър знак.
— Е, поне ще ни е по-лесно да се промъкваме — заяви Горадел.
— Нещо повече — добави Дух. — Това означава, че ще мога да използвам нашите войници в плана срещу Куелион. Досега нямаше начин да ги измъкна оттук незабелязано…
— Да — прекъсна го Горадел. — Въпросът е къде са отишли? Как мислите, дали Куелион не подозира нещо?
— Това, драги, изглежда подходяща задача за твоите скаути — каза Бриз. — Защо не ги накараш да проверят къде са отишли войниците?
За изненада на Сейзед Горадел погледна Дух, сякаш очакваше потвърждение. Дух кимна и капитанът тръгна да даде заповеди на съгледвачите.
„Изглежда, поставя момчето над мен и Бриз“ — помисли Сейзед. Не биваше да се изненадва. Самият той се бе съгласил да преотстъпи командването на Дух. От тримата — Сейзед, Дух и Бриз — Дух имаше най-голям военен опит. Съвсем логично бе Горадел да вижда в него своя нов командир.
Струваше му се странно да гледа как Дух дава заповеди. В групата на Келсайър момчето бе мълчаливо и незабележимо. Но сега дори Сейзед започваше да изпитва към него уважение. Дух знаеше как да се разпорежда, докато Сейзед не се справяше добре с това; освен това младежът бе показал забележителна предвидливост при подготвянето на операцията в Ортьо, също както и в плановете за свалянето на Куелион. Вярно, увличаше се по драматичните прояви, но пък Бриз намираше това за чудесно.
Безпокоеше го обаче тази странна превръзка на очите и някои неща, които не можеше да си обясни. Знаеше, че би трябвало да настоява повече за отговори, но истината беше, че той вярваше на Дух. Познаваше момъка от съвсем малък, в онези дни, когато той почти не можеше да се разбира с останалите.
— Е? — каза Дух.
— Куелион явно подготвя нещо — заяви Бриз. — Но мисля, че не бива да прибързваме със заключенията.
— Съгласен. Засега ще следваме нашия план.
След което се разделиха и Сейзед тръгна да нагледа работата на войниците. Отново носеше металоемните гривни — две на китките и още две на предмишниците. В тях се съдържаха всички инженерни познания, нужни за да завърши поставената му от Дух задача.
Напоследък Сейзед бе все по-обезпокоен. Всеки път, когато изкатерваше стълбата и излизаше навън, виждаше все по-тревожни признаци. Саждопадите ставаха по-обилни. Мъглите се задържаха до по-късно през деня. Небето бе мрачно, червеникавото слънце не изглеждаше като желания източник на топлина и живот. Саждивите кратери озаряваха с изригвания хоризонта денем и нощем.
Струваше му се, че краят на света трябва да е период, в който хората откриват вярата, а не в който я губят. Ала малкото време, което отделяше за изучаване на религиите в папката, не се оказа плодотворно. Беше отметнал още двайсет религии и му оставаха само още трийсет до края.
След като провери докъде са стигнали войниците със системата от макари, капаци и тежестите, които щяха да отклонят водата, Сейзед тръгна към работната си маса. Отнякъде дойде Дух и закрачи до него.
— Размирици — каза младежът.
— Простете, лорд Дух?
— Затова ги няма войниците. Някакви хора запалили пожар и войниците били извикани да го потушат, преди да е обхванал целия град. Тук има доста повече дървени къщи, отколкото в градовете на Централната област.
Сейзед се намръщи.
— Боя се, че действията ни в града предизвикват нарастваща опасност.
Дух повдигна рамене.
— От моя гледна точка е добре. Сейз, този град е на ръба да се промени. Също както стана с Лутадел, когато взехме властта.