Белдре вдигна очи.
— Не го прави. Моля те.
Дух се поколеба.
— Нямаш време — прошепна Келсайър. — Направи, каквото трябва да се направи.
— Съжалявам — рече Дух и се обърна. — Остани при войниците — наредих на няколко души да те пазят. Не за да не избягаш, макар че и това също. Искам да не напускаш подземието. Не съм сигурен, че на улиците ще си в безопасност.
Остави я да подсмърча зад него и тръгна към чакащите го войници. Някой му подаде фехтоваческите бастунчета и обгорялото наметало.
— Готови сме, милорд — докладва Горадел.
— Ето че пак се започва… — въздъхна Бриз.
Тази вечер Куелион щеше да държи реч. От няколко дни бе спрял екзекуциите — беше осъзнал, че тъкмо те предизвикват размириците в града. Изглежда, възнамеряваше да смекчи тежестта върху населението, да наблегне на нещата, които е постигнал за хората.
Дух вървеше сам, малко пред Бриз, Алриане и Сейзед. Следваха ги неколцина от войниците на Горадел, облечени с цивилни дрехи. Все още не се бе стъмнило — за Дух залязващото слънце бе толкова ярко, че го принуждаваше да носи очилата и превръзката. Куелион обичаше да държи речите си вечерно време, за да може, докато говори, да се спуснат мъглите. Така намекваше за връзката си с Оцелелия.
От една странична уличка излезе тъмна фигура и тръгна до Дух. Дюрн. Крачеше приведен, загърнат в наметало. Дух оценяваше смелостта му да напусне сигурното си убежище в Грапата, за да му докладва лично.
— Хората вече се събират — каза тихо Дюрн. — Някои от вашите войници също са там.
Дух кимна.
— В града е доста… неспокойно — продължи Дюрн. — Банди, над които нямам влияние, вече започнаха да плячкосват благороднически къщи в покрайнините. Хората ми са твърде заети да изкарват всички от каналите.
— Ще се справят — успокои го Дух. — По-голямата част от населението ще се събере за речта.
— Говори се, че тази вечер Куелион щял да те осъди и после да нареди да атакуват сградата на Министерството.
— Толкова по-добре, че няма да съм там — отвърна Дух. — Не биваше да изтегля войниците си, въпреки че му трябваха за размириците из града.
Дюрн мълчеше.
— Какво има? — попита Дух.
— Надявам се да успееш, момко. И призори този град да е твой. Отнасяй се с хората по-добре от Куелион.
— Обещавам.
— Моите хора ще се постараят да всеят смут, точно както искаше. Успех. — Дюрн свърна в следващата пресечка и изчезна.
Отпред тълпата вече се събираше. Дух смъкна качулката си над превръзката и се смеси с множеството. Бързо се отдалечи от Сейзед и останалите и се приближи до дървената платформа на стария градски площад, от която Куелион държеше речите си. Войници на Куелион я бяха заобиколили и следяха тълпата.
Гражданина тъкмо почваше. Дух слушаше напевния му глас и същевременно оглеждаше тълпата. От небето се сипеха сажди и се стелеха върху присъстващите. Мъглите започнаха да изпълват въздуха.
Дух бе напрегнал слух по начин, по който не можеше никой друг. Чуваше разговори и шепот, топуркане на крака и тихи покашляния също толкова ясно, колкото виждаше в мъглите. Чуваше града. Викове в далечината.
Започваше се.
— Твърде рано! — прошепна глас до него. — Дюрн прати вест, че са избухнали размирици, но не от неговите хора. Разни типове, които той не може да контролира. Милорд, градът ще изгори!
— Беше нощ, доста подобна на тази — прошепна друг глас. Гласът на Келсайър. — Велика нощ. Нощта, в която превзех Лутадел.
В задната част на тълпата избухнаха безредици. Хората на Дюрн бяха започнали своята част от операцията. Неколцина войници забързаха натам, за да въдворят ред. Гражданина продължаваше да сипе обвинения. Дух чу името си, но не обърна внимание на думите.
Погледна към небето. Саждите се носеха право към него, сякаш се рееше във въздуха. Сякаш бе Мъглороден.
Качулката се свлече на раменете му. Хората около него зашепнаха изненадано.
В далечината прокънтя камбана. Войниците на Горадел се втурнаха към сцената. Градът постепенно се озаряваше от сияние. Пламъците на бунта, на горящите квартали. Също както в нощта, когато бяха свалили лорд Владетеля. Факлите на революцията. А след това народът бе издигнал Елънд на трона.
Този път щяха да издигнат него.
„Никога повече не проявявай слабост!“ — рече си той.
И последните войници на Куелион напуснаха постовете около сцената и се втурнаха срещу хората на Горадел. Тълпата се люшна назад, изплашена от извадените оръжия, но никой не побягна. Бяха готови за събитията от тази нощ. Мнозина щяха да чакат знаците, обещани от Дух и Дюрн — знаци, съобщени само преди няколко часа, за да намалят риска шпионите на Куелион да разкрият плана. Чудо в каналите и доказателство, че Куелион е аломант.