Ако Гражданина — или някой от пазачите му на сцената — изстреляше монети или използваше аломантия, за да се извиси във въздуха, хората щяха да го видят и щяха да разберат, че са били измамени. И това щеше да е краят.
Тълпата продължи да се отдръпва и изведнъж Дух остана сам. Гласът на Куелион потъна в глъчката. Някои от войниците му вече се връщаха, за да го охраняват, докато слиза от сцената.
Погледът на Гражданина се спря върху Дух и в очите му се мярна страх.
Дух скочи. Не можеше да използва Стоманени тласъци, но краката му бяха изпълнени с енергията на горящия пютриум, така че леко стъпи на сцената и приклекна. Извади фехтоваческо бастунче и се хвърли срещу Гражданина.
Зад гърба му отекнаха викове. Дух чу името си — Оцелелия от Пламъците. Оцелелия. Той нямаше само да убие Куелион, смяташе да го унищожи. Да срине властта му, точно както бе предложил Бриз. В този момент Усмирителят и Алриане въздействаха на тълпата, за да не се разбяга панически. Задържаха хората на площада.
Толкова по-добре, че и те щяха да са свидетели на способностите му. И щяха да му се възхитят.
Охраната около Куелион го зърна твърде късно. Той повали първия с лекота — смаза шлема му навътре в черепа. Куелион изкрещя за помощ.
Дух замахна към следващия, но жертвата отскочи със свръхестествена бързина. Този човек несъмнено бе аломант — и гореше пютирум. Беше едър мъжага и вместо меч бе въоръжен с тояга с обсидианов връх.
„Пютриумът не е толкова лесен за разкриване — помисли Дух. — Хората няма как да преценят дали някой замахва твърде силно, или прекалено бързо. Трябва да Накарам Куелион да изстреля монети“.
Главорезът отстъпи назад, очевидно забелязал необичайната бързина на противника си. Държеше тоягата вдигната, но не нападаше. Не беше от лесните противници — явно имаше богат опит от улични схватки, а и бе много по-силен от Дух.
— Семейството ти е освободено — излъга го Дух. — Спасихме ги преди няколко часа. Помогни ни да заловим Куелион — той вече няма с какво да те държи.
Главорезът се поколеба и отпусна тоягата.
— Убий го! — нареди Келсайър.
Това не беше в плановете на Дух, но той реагира машинално, замахна и Главорезът рухна. Дух се наведе и вдигна изпуснатата тояга.
Куелион бе в другия край на сцената. Дух направи гигантски скок към него. Можеше свободно да използва аломантия — в края на краищата не той бе проповядвал срещу нея. Лицемерът Куелион трябваше да се страхува да прибягва до собствените си способности.
— Не се страхувам от теб! — рече Куелион с разтреперан глас. — Има кой да ме пази!
— Убий го — нареди Келсайър и изведнъж се появи до тях. Обикновено говореше в главата му и не се бе появявал от случая с горящата сграда.
Дух сграбчи Гражданина за ризата и вдигна тоягата.
— Не!
Дух позна гласа, замръзна, после се обърна. Тя разблъскваше тълпата, за да се доближи до платформата.
— Белдре?! — възкликна Дух. — Как се измъкна от подземието?
Но тя, разбира се, не го чу. Само свръхестественият слух на младежа му бе помогнал да улови гласа й сред суматохата на битката. Той я погледна в очите и по-скоро видя, отколкото чу какво му шепне.
„Моля те. Ти ми обеща“.
— Убий го!
Куелион направи опит да се измъкне.
Дух го дръпна по-силно, като едва не му скъса ризата, после го блъсна. Куелион падна и извика от болка. Дух вдигна страховитото си оръжие с две ръце.
Нещо проблесна на светлината от пламъците и удари Дух в лявото рамо. Той се олюля. Ръката му увисна. Макар да не чувстваше болка, мускулите му не бяха в състояние да я движат. Той погледна рамото си. От него тъкмо шурваше кръв.
„Не е стрела… монета е“.
Белдре стоеше пред тълпата и по бузите й се стичаха сълзи. Бе вдигнала ръка към него.
„Тя беше там, когато ме заловиха — помисли Дух. — До брат си. Той винаги я държи до себе си. Мислех, че иска да я пази. Но дали не е било обратното?“
Куелион стенеше в краката му.
— Значи ти си аломантката — прошепна Дух. — А не брат ти.
От тълпата се надигнаха викове:
— Сестрата на Гражданина е аломантка!
— Измамник!
— Лъжец!
— Уби чичо ми, ама пазиш сестра си, а?
Белдре изписка уплашено. Но хората вече бяха видели това, за което ги предупреждаваха. Тълпата се скупчи около Белдре и я заблъска. Разнесоха се гневни викове.
— Тя беше готова да те предаде, Дух — рече Келсайър.
Дух се обърна и погледна Оцелелия. Висок и горд, също като в деня, когато се бе изправил срещу лорд Владетеля.
— Ти все чакаше убиец — продължи Келсайър. — Но не се досети, че Куелион вече ти го е изпратил. Сестра си. Не ти ли се стори чудно, че й позволи да се измъкне и да се озове в лагера на противника? Той я прати при вас, за да те убие. И теб, и Сейзед и Бриз. Проблемът е, че е израснала в благородническо обкръжение. Не е свикнала да убива. Така че не беше кой знае каква заплаха за теб.