Стенеше, неспособен да разсъждава. Усещаше как мракът го поглъща…
„Нейният град гори“.
Чернота…
„Хиляди ще загинат в пламъците“.
Мъглите го погъделичкаха по бузите. В суматохата бе изгасил калая и сега сетивата му бяха притъпени. Но така бе по-добре.
„Искаше да си като Келсайър? Наистина? Тогава се бий дори когато си победен!“
— Лорд Дух! — чу слаб глас.
„Оцелей!“
С болезнен вик Дух разпали калай. Както винаги металът предизвика вълна от усещания — хиляди, стовариха се върху него едновременно. Болка. Шум. Миризми, отблясъци.
И яснота на съзнанието.
Дух се надигна на колене и се закашля. По ръката му се стичаше кръв. Сейзед тичаше към сцената.
— Лорд Дух! — извика терисецът. — Лорд Бриз се опитва да Усмири бунтовниците, но изглежда, градът е на ръба на унищожението. Хората са обезумели от гняв.
— Пожарите — изстена Дух. — Трябва да ги угасим. Къщите са дървени, всичко ще отиде.
— Няма начин. По-добре да бягаме. Инак и ние ще загинем.
Дух се огледа. Белдре бе коленичила до брат си и се опитваше да го превърже. Куелион погледна Дух замаяно. Сякаш се пробуждаше от сън.
Дух се олюля.
— Няма да изоставим този град, Сейзед.
— Но…
— Не! — кресна Дух. — Избягах от Лутадел и оставих Клъбс да умре. Можем да изгасим пожарите. Ще ни трябва вода…
Сейзед се втренчи в него.
— Вода — повтори Белдре и се изправи.
— Каналите ще се напълнят съвсем скоро — продължи Дух. — Можем да организираме пожарни команди — ще използваме наводнението, за да спрем пожара.
Белдре сведе поглед.
— Няма да има наводнение, Дух. Стражите, които оставихте… аз ги повалих с монети.
Дух изтръпна от ужас.
— Мъртви ли са?
— Не зная. Не погледнах…
— Но пък водата още я няма — каза Сейзед. — А вече трябваше да…
— Ами тогава ние ще я пуснем! — ядоса се Дух, извърна се към Куелион и го посочи с пръст. — Ти! Нали искаше да си крал на този град? Тогава поведи хората си. Накарай ги да се организират и да изгасят пожарите.
— Не мога — промълви Куелион. — Ще ме убият за това, което направих.
Дух усети, че му се вие свят. Пламъците на града бяха толкова силни, че заради разпаления калай с мъка се ориентираше. Но не смееше да изгаси метала — само оглушителният шум и болката го поддържаха в съзнание.
— Ще отидеш при тях, Куелион — каза той. — Не давам пукната пара дали ще те разкъсат. Трябва да се опиташ да спасиш града. Ако не го направиш, аз лично ще те убия. Чу ли ме?
Гражданина мълчеше и го гледаше. После кимна.
— Сейзед — продължи Дух. — Отведи го при Бриз и Алриане. Аз се връщам в подземието. Ще пренасоча водата към каналите — по един или друг начин. Бриз и останалите да съберат противопожарни команди веднага щом водата потече.
— Планът е добър. Но с Гражданина ще иде Горадел. А аз ще дойда с вас.
Дух кимна уморено. После — докато Сейзед разговаряше с Горадел в другия край на платформата — скочи от ръба и затича към подземието.
Не след дълго усети, че някой го настига. Вероятно беше Сейзед. Дух си помисли, че така е по-добре — в края на краищата механизмът за пренасочване на водите бе дело на терисеца. Той щеше да натисне ръчката. От Дух нямаше нужда. Обърна се да му го каже, но видя, че е Белдре.
— Аз те предадох — каза тя запъхтяно и затича до него. — Но нямах избор. Не можех да ти позволя да го убиеш. Аз…
— Разбирам те — отвърна Дух. — Виновно е онова… нещо. Белдре, то държеше брат ти във властта си. А също и мен. Не зная… Хайде по-бързо! Вече сме близо.
Ала Дух вече се досещаше какво ще види.
Сградата на Министерството, както и повечето къщи в града, гореше. Сейзед — беше ги изпреварил — стоеше пред нея, засенчил лицето си с ръце. За Дух яркото сияние и топлината бяха направо нетърпими. Имаше чувството, че се е изправил на сантиметри от самото слънце.
— Не може да се издържа на топлината! — извика Сейзед. — Трябва ни вода, или може би пясък. Да изгасим пожара, преди да се спуснем долу.
— Късно е — отвърна Дух. — Ще ни отнеме твърде много време.
Над покривите се виеха пушеци, сплитаха се в черен облак и пресрещаха сипещите се сажди.
Младежът стисна зъби и пристъпи към пламъците.
— Дух! — извика Белдре.
Огънят бе нетърпимо горещ. Дух спря. Подсилените му сетива правеха приближаването до пламъците още по-трудно.
— Не можем да влезем — каза Сейзед. — Трябва да съберем още хора и да изгасим пожара.
— Аз се провалих — прошепна Дух.
— Всички се провалихме — отвърна Сейзед. — Всъщност вината е моя. Императорът възложи тази задача на мен.