„Затова значи е всичко — осъзна тя. — Затова ме залови, затова искаше да разговаря с мен. Той е убеден, че лорд Владетеля все още е жив. Иска само да открие какво стои зад всичко това. Чака от мен доказателството, от което отчаяно се нуждае“.
„Вин, защо не искаш да си част от религията на скаа?“ — прошепна й Гибелта.
Тя се обърна към нея и Йомен като че ли забеляза, че гледа нещо друго в празното пространство.
„Защо? — повтори Гибелта. — Защо да не те почитат? Всички тези щастливи скаа? Които те гледат с надежда?“
— Лорд Владетеля със сигурност стои зад всичко това — каза високо Йомен. — Което значи, че иска светът да вижда във вас неговата убийца. Иска скаа да се прекланят пред вас.
„Защо? — повтори Гибелта. — Кое те притеснява? Дали защото не можеш да им дадеш надежда? Как наричаха онзи, когото трябваше да замениш? Оцелелия? Израз, по-присъщ на Съхранението, струва ми се…“
— Може би той възнамерява да се завърне тържествено — продължаваше Йомен. — Да ви победи, да ви свали от пиедестала и да докаже, че вярата в него е единствената истинска вяра?
„Защо не го направиш?“ — попита в главата й Гибелта.
— Инак защо би искал да ви почитат? — попита високо Йомен.
— Те грешат! — почти извика Вин и вдигна ръце, сякаш за да прогони мислите си. Да престане да изпитва вина.
Йомен втренчи поглед в нея.
— Те грешат за мен — продължи Вин. — Не почитат мен, а това, което смятат, че трябва да бъда. Но аз не съм Наследница на Оцелелия. Не направих това, което направи Келсайър. Той ги освободи.
„Ти ги завладя“ — прошепна Гибелта.
— И вие грешите. — Вин погледна Йомен в очите. — Лорд Владетеля няма да се върне.
— Казах ви, че…
— Да — прекъсна го Вин. — Той наистина няма да се върне. Защото не е необходимо. Аз заех мястото му.
Елънд все се безпокоеше да не се превърне в новия лорд Владетел, но Вин смяташе тревогите му за напразни. Не той бе завладял и променил империята, тя го беше направила. На нея се бяха подчинили кралете.
Беше постъпила точно като лорд Владетеля. Някога се появил Герой, лорд Владетеля го убил и взел силата от Кладенеца на Възнесението. Вин бе убила лорд Владетеля и бе взела същата сила. Вярно, беше се отказала от нея, но бе изпълнила предназначението си.
Сега вече всичко й се изясни. Причината, поради която скаа я почитаха и я наричаха своя спасителка. Изведнъж ролята й в тази история зае подобаващото й се място.
— Йомен, аз не съм Наследница на Оцелелия — заяви тя изненадващо и за самата себе си. — А на лорд Владетеля.
Той поклати глава.
— Когато ме залови — продължи тя, — се зачудих защо не ме уби. Мъглородна противничка? Защо просто не ме премахна и да приключиш с това? Твърдеше, че искаш да ме съдиш, но причината не е тази. Знаех, че имаш друг мотив. И сега знам какъв е. — Тя го погледна в очите. — Ти заяви, че смяташ да ме екзекутираш заради убийството на лорд Владетеля, но току-що призна, че го смяташ за жив. Каза, че ще се върне, за да ме свали от поста, което означава, че не можеш да ме убиеш — ако не искаш да попречиш на плановете на твоя бог.
Йомен й обърна гръб.
— Ти не можеш да ме убиеш — продължи тя. — Не и докато не разбереш какво точно е мястото ми в твоята вяра. Затова ме остави жива и ме доведе тук да разговаряме. Нуждаеш се от сведения, които само аз мога да ти предоставя — измисли този процес, за да научиш какво е станало в онази нощ. За да се убедиш, че твоят бог е още жив.
Йомен мълчеше.
— Признай го. Нищо не ме заплашва тук — добави тя и пристъпи към него.
В този момент Йомен се раздвижи. Стъпките му изведнъж се забързаха — той не притежаваше бързината, осигурена от пютриума, нито умението на воин, но движенията му бяха точни. Тя отскочи инстинктивно, но атиумът му позволи да предвиди хода й преди още да го помисли и той я хвърли на пода и притисна гърба й с коляно.
— Може още да не ви убия, лейди Венчър — каза съвсем спокойно, — но това не значи, че не сте в опасност.
Вин изстена.
— Искам нещо от вас — каза той. — Нещо встрани от обсъжданите теми. Искам да кажете на мъжа си да оттегли армията си.
— И защо да го правя? — попита Вин, прикована върху студените плочи.
— Защото — заяви Йомен — вие твърдите, че сте на страната на правото, и същевременно посягате към запасите на моя народ. Ала сега вече знаете, че ще ги използвам правилно, за доброто на моите поданици. Ако вашият Елънд е наистина толкова справедлив, колкото твърди, не би погубил невинни хора, за да се сдобие с храна, която да използва за войниците си.
— Ние можем да се грижим за прехраната си — каза Вин. — Имаме достатъчно светлина в Централната област, докато при вас вече е тъмно. Семената в складовете няма да ви свършат работа!