Сейзед спря на прага на стаята. Дух лежеше в леглото, целият увит в превръзки. Не бе идвал в съзнание от пожара насам и Сейзед не знаеше дали изобщо ще се свести. Дори да оцелееше, Дух щеше да е покрит с ужасяващи белези за цял живот.
„Само че — каза си Сейзед — това доказва нещо. Момчето не гори пютриум“. Ако Дух можеше да гори пютриум, щеше да оздравее много по-бързо. За всеки случай Сейзед му бе налял стъкленица пютриумен разтвор в устата, но това не промени нищо. Момчето не се бе превърнало по някакъв тайнствен начин в Главорез.
В известен смисъл това го успокои. Защото означаваше, че светът все още следва естествените си закони.
До леглото седеше Белдре. Идваше всеки ден да наглежда младежа. Оставаше при него повече, отколкото при Куелион. Гражданина беше със счупена ръка и имаше и няколко рани, но нищо, което да му застрашава живота. Все още държеше властта, макар че всъщност Бриз управляваше града, но изглеждаше някак… усмирен. И навярно бе склонил да сключи съюз с Елънд.
Сейзед намираше за странно, че Куелион така бързо бе променил намеренията си. В края на краищата с идването си те бяха посели хаос и едва не го бяха убили. А сега той изслушваше кротко предложенията им. Сейзед не можеше да се отърси от подозрителността си. Е, времето щеше да покаже.
Белдре повдигна очи към Сейзед, усмихна се и стана.
— Моля ви, лейди Белдре — каза той. — Не е нужно да ставате.
Тя седна, а Сейзед се приближи до леглото, огледа превръзките на момчето и провери състоянието му — сравняваше резултатите с онова, което знаеше от медицинските си металоеми. Белдре го гледаше мълчаливо.
Щом приключи, той се обърна да си тръгне, но гласът на Белдре зад гърба му го спря.
— Благодаря ви.
Сейзед спря и се обърна към нея.
Тя кимна към Дух.
— Мислите ли… искам да кажа… има ли промяна в състоянието му?
— Боя се, че не, лейди Белдре. Не мога да ви обещая, че ще се поправи.
Тя се усмихна уморено и се наведе над ранения младеж.
— Ще се оправи.
Сейзед се намръщи.
— Той не е обикновен човек — продължи Белдре. — Той е особен. Не зная какво направи с брат ми, но сега той е такъв, какъвто беше преди да го обземе това безумие. И градът. Хората отново са изпълнени с надежда. Точно както искаше Дух.
„Надежда — помисли си Сейзед, загледан в очите й. — Тя наистина го обича“.
В известен смисъл това му се стори глупаво. От колко време Белдре познаваше младежа всъщност? Само от няколко седмици. И през този кратък период Дух не само бе спечелил любовта й, но и бе станал герой за жителите на този град.
„Тя вярва, че ще оздравее — помисли си Сейзед. — А първото, което си помислих аз, е колко се радвам, че не е Пютриумен юмрук“. Наистина ли душата му бе закоравяла толкова много? Само преди две години се бе влюбил в жена, която през целия си живот го бе укорявала. Жена, с която бе прекарал няколко незабравими дни.
Обърна се и излезе от стаята.
Закрачи по коридора на благородническата къща, която бяха избрали за щаб. Беше приятно да е заобиколен от стени и прозорци вместо от стелажи и камък.
На бюрото му го чакаше разтворената изцапана със сажди папка. До края на купчината оставаха само десетина листа.
Сейзед си пое дълбоко дъх и седна. Време беше да приключва.
Късно на следващата сутрин обърна и последния лист. Беше прегледал набързо оставащите религии и за щастие вече нямаше нищо, което да му отвлича вниманието. Беше убеден, че им е отделил достатъчно време.
Въздъхна уморено — не само от недоспиване. Чувстваше се… изпразнен. Беше приключил със задачата. След дълги години упорита работа бе прегледал всички събрани от него религии. И ги бе отхвърлил до последната.
Странно колко много общи черти имаха. Повечето изискваха абсолютна вяра и отхвърляха всички останали учения. Почти всички споменаваха задгробния живот, макар да не можеха да предоставят доказателства за съществуването му. Повечето имаха свой бог или свои богове, но с нищо не потвърждаваха ученията им. И всяка една бе изпълнена с противоречия и логически непоследователности.
Как можеха хората да вярват в нещо, което от една страна проповядва обич, а от друга изисква да бъдат избивани неверниците? Как приемаха вяра без доказателства? Как можеха да слушат за чудеса, случили се в миналото, и да преглъщат нескопосните обяснения защо те не се случват и сега?
И накрая, разбира се, последната черна снежинка върху купчината — онова, което никоя от тези религии не бе в състояние да потвърди. Всички заявяваха, че вярващите ще бъдат възнаградени. И всички нямаха отговор за това защо боговете им позволяват вярващите да бъдат оковавани, поробвани, измъчвани и дори убивани от еретика Рашек, известен като лорд Владетеля.