Стисна книгата. Струваше му се толкова безполезна. Написаното вътре лесно можеше да бъде променено от Гибелта. „Вярвам ли в това? — запита се отчаяно. — Как може да вярвам в Гибелта, а не в нещо по-добро?“
Стоеше неподвижно насред стаята, стиснал книгата и заслушан в гласовете на Бриз и ТенСуун отвън. Тази книга беше символ за него. Тя олицетворяваше провала. Сейзед отново погледна нагоре. „Моля те — помисли. — Искам да вярвам. Наистина го искам. Аз просто… имам нужда от това. От нещо повече от сенки и спомени. Нещо истинско. Нещо вярно. Моля те“.
— Сбогом, Усмирителю — каза ТенСуун. — Предай поздравите ми на Обявителя.
Обявителя…
Сейзед замръзна.
Тази дума…
Не смееше да помръдне. После изведнъж отвори вратата и изскочи в коридора. Вратата се затръшна зад гърба му и Бриз подскочи. ТенСуун спря в дъното на коридора и се обърна.
— Как ме нарече? — попита Сейзед.
— Обявителя — отвърна ТенСуун. — Не си ли ти този, който пръв обяви лейди Вин за Герой на времето? Щом е тъй, това е твоето звание.
Сейзед падна на колене и отвори книгата. Прерови страниците и откри една, изписана с неговия почерк. „… Започнах да мисля за себе си като за Светейшия първи свидетел, проповедника, за когото в предсказанията се казва, че ще открие Героя на времето…“ Думи на Куаан, човека, пръв нарекъл Аленди Героя на времето. От тези първи писмени сведения Сейзед и другите бяха добили представа за отдавна изчезналата териска религия и за пророчествата, свързани с Героя на времето.
— Какво е това? — попита Бриз, наведе се и плъзна поглед по текста. — Хъм. Изглежда, нещо се обърка, мило кученце. Не „Обявител“, а „Светейши свидетел“.
Сейзед вдигна глава и каза тихо:
— Това е един от откъсите, променени от Гибелта, Бриз. Когато го писах, имаше друго значение, но Гибелта го промени, за да подмами мен и Вин да осъществим плановете й. Скаа бяха започнали да ме наричат Светейши свидетел. Затова Гибелта промени писанията на Куаан, за да изглеждат пророчески и отнасящи се до мен.
— Тъй ли? — попита Бриз и се почеса по брадичката. — И какво е пишело преди?
Сейзед все едно не го чу; взираше се в очите на ТенСуун.
— Откъде знаеш? Откъде си научил древните териски пророчества?
ТенСуун клекна и изплези език. После отвърна с въпрос:
— Стори ми се доста странно, терисецо. Онова противоречие, онзи проблем, който никой досега не е разисквал. Каква е съдбата на носачите, придружавали Рашек и Аленди до Кладенеца на Възнесението?
Рашек. Човекът, станал лорд Владетеля.
Сейзед потрепери.
— Отговорът е лесен, кандра — рече Бриз и размаха бастунчето си. — Всички знаят, че когато се възкачил на престола в Кхлениум, лорд Владетеля направил доверените си приятели благородници. Тъкмо затова аристокрацията в Последната империя се радваше на такова благоволение — защото благородниците са наследници на приятелите на Рашек.
ТенСуун мълчеше.
„Не — помисли си с почуда Сейзед. — Това е… невъзможно!“
— Не би могъл да направи тези носачи благородници.
— И защо? — попита Бриз.
— Защото благородниците са аломанти — отвърна Сейзед и се изправи. — А другарите на Рашек са били ферохимици. Ако ги бе направил благородници, тогава…
— Са можели да се станат в негови съперници — довърши ТенСуун. — Да станат едновременно аломанти и ферохимици, какъвто е бил той, и да притежават същата сила.
— Да — рече Сейзед. — Посветил е десет века на усилията да лиши терисците от наследствена ферохимия от страх, че някой ден ще се роди друг, владеещ едновременно аломантия и ферохимия. Другарите му, които са го придружили до Кладенеца на Възнесението, са представлявали за него опасност, тъй като са били ферохимици и са знаели какво е направил на Аленди. Така че Рашек по някакъв начин ги е изолирал… може би дори ги е убил…
— Не — възрази ТенСуун. — Не ги е убил. Вие наричате Отеца чудовище, но той не е зъл. Не е убил другарите си, макар да е осъзнавал заплахата, която представляват за него. Предложил им е сделка. Говорел е директно в умовете им, докато е държал силата на сътворението.
— Каква сделка? — попита объркано Бриз.
— Безсмъртие — тихо каза ТенСуун. — В замяна на тяхната ферохимия. Отказали се от нея и от още нещо.
Сейзед гледаше съществото пред себе си — създание, което разсъждаваше като човек, а имаше формата на животно.
— Отказали са се от… човешкото — прошепна той.
ТенСуун кимна.
— Живи са, нали? — попита Сейзед и пристъпи напред. — Спътниците на лорд Владетеля? Същите онези терисци, които се изкачили заедно с него до Кладенеца?
— Ние ги наричаме Първото поколение — отвърна ТенСуун. — Основателите на народа на кандра. Отецът преобразил всички живи ферохимици в мъгливи духове и дал началото на нашата раса. Но на приятелите си върнал разума с помощта на хемалургични клинове. Не се справи добре с работата си, Пазителю. Очаквах да измъкнеш тези сведения от мен много преди да си тръгна.