— Но ти го мразеше — прекъсна я Вин. — Той не те е освободил и затова е трябвало да чакаш хиляда години.
— Вярно е — потвърди Гибелта. — Ала хиляда години не са чак толкова много време. Никак не са много. Освен това не можех да не помогна на Рашек. Помагам на всички, защото силата ми е инструмент — единственият инструмент, с който се променят нещата.
„Краят е близо — помисли Вин. — Този път наистина. Не мога да стоя тук и да чакам. Трябва да направя нещо“. Стана, отиде до вратата и извика:
— Стража! — Гласът й отекна в подземието. — Стража!
Отвън се чу топуркане и нечий груб глас попита:
— Какво има?
— Кажете на Йомен, че съм готова на сделка.
— Сделка? — повтори тъмничарят.
— Да — каза Вин. — Кажете му, че имам информация, която искам да му предам.
Вин бе поразена от промените, настъпили в Йомен. Кралят-принудител изглеждаше така, сякаш не е мигвал от цяла седмица.
„Но… той е Мъглороден — помисли объркано Вин. — А това означава, че може да гори пютриум, за да прогонва умората. Защо не го прави? Освен… освен ако не владее това умение. И може да гори само атиум“.
Бяха я учили, че не съществува понятие атиумен Мъглив. Но все по-често си даваше сметка, че лорд Владетеля е всявал повсеместно объркване по тези въпроси, за да запази властта си. Трябваше да престане да вярва на това, което знае, и да се съсредоточава върху фактите, когато се натъква на тях.
Не можеше да разгадае изражението му, а и той я чакаше да заговори първа. Стражите я оставиха в средата на стаята и заеха позиция при вратата.
— Без окови? — попита тя.
— Без — потвърди Йомен. — Предполагам, че няма да сте още дълго тук. Стражите ми казаха, че сте искали да споделите нещо с мен.
— Така е.
— Странно, но те продължават да не ви вярват. Бях ги предупредил да се обръщат към мен всеки път, когато заподозрат, че им готвите някакъв номер. Интересно, защо това недоверие? — И повдигна въпросително вежди.
— Задайте ми въпрос — каза Вин. От стената до нея се появи Гибелта и мина през стаята с небрежна походка.
— Ами добре — каза Йомен. — Как Елънд контролира колосите?
— С аломантия — отвърна Вин. — Емоционалната аломантия е в състояние да ги подчини.
— Трудно ми е да повярвам — отвърна Йомен. — Ако беше толкова лесно, и други преди вас щяха да го открият.
— Повечето аломанти са твърде слаби, за да се справят с това — рече Вин. — Необходимо е да се използва метал за подсилване на въздействието.
— Няма такъв метал.
— Да сте чували за алуминий?
Йомен се замисли, но Вин позна по очите му, че му е известен.
— Дуралуминият е аломантична сплав на алуминия — продължи тя. — Докато алуминият потушава силата на другите метали, дуралуминият има обратен ефект. Смесите ли дуралуминий с цинк или месинг, достатъчно е да Притеглите емоционално някой колос и той ще бъде ваш.
Този път Йомен, изглежда, й повярва. Но Гибелта се приближи към нея и започна да я обикаля.
— Вин, Вин. Какво си намислила сега? — попита някак изненадано. — Пускаш му малко информация, а после смяташ да го предадеш?
Йомен явно бе стигнал до същото заключение.
— Интересни сведения, императрице, но напълно недоказуеми в настоящото положение. Ето защо ние ще…
— Има пет подземни скривалища — прекъсна го Вин и пристъпи към него. — Открихме всички останали. Те ни доведоха тук.
Йомен поклати глава.
— И? Какво ме интересува това?
— Вашият любим лорд Владетел е имал нещо предвид, когато е разпоредил да изкопаят тези пещери. За това може да се съди по металните плочи с надписите, които е оставил. Той признава, че не знае как да се справи с това, което предстои да се случи със света, но кой знае? Струва ми се, че има още, някакъв скрит съвет, заровен сред текстовете.
— Очаквате да повярвам, че ви интересува какво може да е писал лорд Владетеля на тези плочи? — попита Йомен. — Вие, неговата предполагаема убийца?
— Да, интересува ме — отсече Вин. — Защото ме интересува съдбата на народа на тази империя. Ако сте събрали достатъчно сведения за мен и Елънд, ще го знаете.
— Вашият Елънд е човек с твърде високо мнение за себе си — рече Йомен. — Чел е много книги и смята, че това е достатъчно, за да се справи като крал. А вие… за вас все още не зная какво да мисля. — В очите му блесна омразата, която бе зърнала при предишната им среща. — Твърдите, че сте убила лорд Владетеля. Но… той не може да е умрял. Предполагам, че вие сте част от неговия план.