Выбрать главу

„Това е — помисли Вин. — Единствената възможност“.

— Той е искал да се срещнем — заяви тя.

Не го вярваше, но Йомен повярва и повдигна вежди.

— Не разбирате ли? — продължи Вин. — Двамата с Елънд открихме всички останали скривалища, като първото беше под самия Лутадел. А после дойдохме тук. Това е последното скривалище и краят на пътя. По някаква причина лорд Владетеля е искал да ни доведе тук. При вас.

Йомен я гледаше замислено. Встрани от него Гибелта й изръкопляска беззвучно.

— Повикайте Лелин — нареди Йомен на един от войниците. — Да донесе картите си.

Войникът козирува и излезе. Йомен се обърна към Вин и я изгледа намръщено.

— Не ви обещавам размяна. Вие ще ми дадете информацията, която поискам, и после аз ще реша какво да правя с нея.

— Хубаво — рече Вин. — Но вие самият току-що казахте, че аз съм свързана с всичко това. Всичко е взаимосвързано, Йомен. Мъглите, колосите, аз, вие, скривалищата, саждите…

При последната дума той трепна.

— Те стават все по-страшни, нали? — каза Вин. — И валят все повече.

Йомен кимна.

— А ние все се безпокояхме за мъглите. Обаче накрая ще ни убият саждите. Ще закрият слънцето, ще заровят градовете ни, ще покрият улиците, ще задушат посевите…

— Лорд Владетеля няма да позволи това да се случи — възрази Йомен.

— Ами ако наистина е мъртъв?

Йомен я изгледа студено.

— Тогава сме обречени — заради вас.

„Обречени…“ Не беше ли споменал нещо подобно лорд Владетеля малко преди Вин да го убие? Тя потрепери и зачака в настъпилата тишина, под подигравателната усмивка на Гибелта. Най-сетне в стаята влезе писар, нарамил няколко навити на руло карти.

Йомен взе една и махна на Вин да се приближи.

— Покажете ми — нареди и отстъпи две крачки, когато тя се приближи.

Тя взе парче въглен и почна да отбелязва местонахождението на останалите подземия. Лутадел. Сатрен. Ветитан. Ортьо. Петте, които вече бяха открили — всичките близо до Централната област, едно в самия център, останалите оформящи правоъгълник около него. Постави последното кръстче на Фадрекс.

Докато изтриваше въглена от пръстите си, забеляза нещо. „Доста мини са отбелязани на тази карта в района на Фадрекс. Изглежда, областта е богата на метали“.

— Отдръпнете се — каза Йомен.

Вин отстъпи и той се приближи и огледа картата. Вин сбърчи вежди. „Писарите на Елънд не можаха да открият някаква логика в разположението на скривалищата. Две са в малки градчета, две в големи. Някои са близо до канали, други не. Писарите се оплакваха, че не разполагат с достатъчно информация, за да направят някакви изводи“.

— Изглеждат ми разположени съвсем случайно — отбеляза Йомен, сякаш прочел мислите й.

— Не аз съм избирала тези места, Йомен — рече тя и скръсти ръце. — Вашите шпиони могат да потвърдят къде Елънд е водил армията си и къде е пращал емисари.

— Не всички имаме възможност да поддържаме голяма шпионска мрежа, императрице — заяви Йомен, все така загледан в картата. — Трябва да съществува някаква връзка…

„Ветитан — помисли Вин. — Там открихме предишното скривалище. Той е миньорско градче. Както и Ортьо“.

— Йомен? — рече тя и вдигна глава. — На някоя от картите отбелязани ли са минералните залежи?

— Разбира се — отвърна той. — Все пак сме Отдел по снабдяване.

— Искам да я видя.

Йомен повдигна вежди, показвайки какво мисли за това, че му нарежда, но въпреки това даде знак на писаря да покаже исканата карта. Щом той я разгъна върху първата, Вин се наведе над масата, а Йомен веднага се отдръпна — гледаше да е извън обсега й.

„Има доста добри инстинкти за чиновник“ — помисли тя, докато отбелязваше скривалищата и на тази карта. Напрежението й нарастваше. Всяко скривалище беше в скалиста област, близо до метални мини. Дори Лутадел разполагаше с богати минерални залежи. Според легендите лорд Владетеля бе основал столицата си там тъкмо заради тези подземни богатства, както и заради изобилието на прясна вода. Толкова по-добре за аломантите.

— Какво се опитвате да докажете? — попита Йомен.

— Това е връзката — отвърна Вин. — Построил е скривалищата в близост до метални залежи.

— Може да е просто съвпадение.

— Не е — отвърна Вин и когато вдигна очи, срещна погледа на Гибелта. — Металите са в основата на аломантията, Йомен. Това е връзката.

— Поставили сте знаци до всички богати мини на империята. Нима очаквате да повярвам, че не си играете с мен и че не манипулирате вашите „сведения“? Че това са истинските местоположения на скривалищата?

Вин не го слушаше. „Метали. Думите на Куаан бяха изписани върху метална плоча, той е смятал, че така е най-безопасно. Безопасно? Вероятно от промяна.