— Невъзможно — прошепна Гибелта.
— Напротив — рече Вин. — Напълно възможно. Атиумът е метал. Ти не можеш да го видиш. Погледът ти се замъглява, когато има твърде много наблизо, нали? Металът е твоята сила, използваш го, за да създаваш инквизитори, но за теб е като светлина — той те заслепява. И така и не видя, когато открихме атиума. Просто ни следваше, без да знаеш, че те примамваме.
Марш пусна Йомен, обърна се и сграбчи Вин за раменете.
— Къде е? — Вдигна я от земята и я разтърси.
Тя се изсмя в лицето му, за да му отвлече вниманието, докато незабелязано посягаше към кръста му. Марш я разтърси отново… а пръстите й все не намираха онова, което търсеха.
— Ще ми ли кажеш къде е атиумът, дете? — заговори бащински Гибелта. — Не ти ли обясних? Не можеш да се биеш с мен. Ти се мислиш за много умна, но изглежда, не разбираш. Дори не знаеш за какво ми е този атиум.
Вин поклати глава.
— Нима си мислеше, че ще те отведа при него?
Марш я разтърси отново и зъбите й изтракаха. Причерня й. Едва различаваше лицето на Йомен, който ги гледаше намръщено.
— Йомен — каза Вин. — Хората ти са в безопасност. Повярва ли най-сетне, че Елънд е добър човек?
Марш я захвърли на пода и тя изстена от болка и се претърколи.
— Ах, дете — каза Гибелта. — Трябва ли да ти доказвам, че не можеш да се бориш с мен?
— Йомен — каза Марш. — Заповядай на хората си да атакуват.
— Какво?! — Йомен го погледна втрещено. — Да атакуват, милорд?
— Да. Изкарай всички войници и ги прати срещу лагера на Елънд.
Йомен пребледня.
— И да изоставят укрепленията? Да нападнат армия колоси?
— Чу заповедта ми.
— Йомен… — обади се Вин. — Не виждаш ли, че той те използва?
Йомен като че ли се колебаеше.
„Дали ще посмее да се възпротиви на заповедта?“
— Виждаш ли — прошепна Гибелта. — Виждаш ли силата ми? Виждаш ли как си играя дори с тяхната вяра?
— Атакуваме! — нареди Йомен на капитана до вратата. — Кажете на хората, че лорд Владетеля ще ги закриля.
— Виж, това не го очаквах — рече Хам.
Елънд бавно кимна, загледан във войниците, които се изнизваха през градската порта на Фадрекс. Бързаха в дълбоката пепел, почти тичаха, ала отдалече изглеждаше, сякаш пълзят.
— Някои са останали по стените — рече Елънд и посочи. Без калай Хам не би могъл да различи подредените на стените мъже. Колосите чакаха търпеливо.
— Какво си мисли Йомен? — попита Хам. — Че ще хвърли градски гарнизон срещу цяла армия колоси?
„Както направихме ние, когато атакувахме лагера на колосите във Ветитан“. Нещо в тази мисъл го разтревожи.
— Отстъпваме — тихо каза той.
— Какво? — попита Хам.
— Свирете отстъпление! — повтори Елънд. — Изоставяме позициите! Всички да се оттеглят.
По негова беззвучна команда колосите започнаха да отстъпват от града. Войниците на Йомен все така си проправяха път през саждите. Но хората на Елънд можеха да разчитат на колосите. С тяхна помощ щяха да наберат преднина.
— Това е най-странното отстъпление, което съм виждал — отбеляза Хам, преди да отиде да предаде заповедта.
„Именно — помисли си ядосано Елънд. — Време е да разберем какво все пак става в този град“.
От очите на Йомен се стичаха сълзи. Тих, беззвучен плач. Стоеше вдървено, обърнал гръб на прозореца.
„Страда, че е пратил хората си на сигурна смърт“ — помисли си Вин и тръгна към него, като накуцваше леко от падането на твърдия под. Марш гледаше през прозореца. Гибелта й хвърли любопитен поглед.
— Йомен — каза Вин.
Йомен се обърна към нея.
— Това е изпитание. Инквизиторите са най-доверените жреци на лорд Владетеля. Ще направя каквото ми наредиха и лорд Владетеля ще защити хората ми. И тогава ще се убедиш.
Вин стисна зъби, обърна се и застана до Марш. Погледна през прозореца и с изненада установи, че хората на Елънд отстъпват пред войниците на Йомен. Защитниците на града не изглеждаха особено ентусиазирани. Очевидно нямаха нищо против превъзхождащата ги армия да избяга. Слънцето залязваше.
На Марш отстъплението, изглежда, никак не му се нравеше. Дори това бе достатъчно да накара Вин да се усмихне. Той някак я усети и отново я сграбчи.
— Мислиш си, че си спечелила? — Ужасяващите му метални очи се доближиха до лицето й.
Вин отново посегна към пояса му. „Само още малко…“