Елънд изсумтя. Небето бе почти черно. Не им оставаше много време преди да…
До масичката на Сет изникна позната фигура.
— Елънд! — извика Вин. — Отстъпвайте към града. Йомен ще ви пусне.
Елънд се облещи.
— Вин! — И изведнъж се засмя. — Защо се забави толкова?
— Заради един инквизитор и един зъл бог — отвърна тя. — Хайде, размърдай се. Аз ще ида да отвлека вниманието на колосите.
66.
Инквизиторите нямат почти никакъв шанс да се съпротивляват на Гибелта. Те носят в телата си повече клинове от всички останали хемалургични създания и това ги поставя изцяло под нейна власт.
Да, трябва да имаш свръхчовешка воля, за да се възпротивиш на Гибелта дори за малко, ако си прободен с клиновете на инквизитор.
Сейзед се опитваше да не забелязва колко черни са саждите в небето и колко страшно изглежда околността.
„Какъв глупак бях само — помисли си, докато се поклащаше на седлото. — От всички времена, в които светът се е нуждаел от вяра, това е най-истинското. А аз почти се отказах“.
От ездата го болеше цялото тяло, но той продължаваше някак да се крепи на съществото, което подскачаше под него, и да го поглежда с любопитство. Когато реши да поеме с ТенСуун на юг, изпитваше сериозни опасения от пътешествието. Саждите се сипеха непрестанно и на места бяха натрупали огромни преспи. Сейзед знаеше, че пътуването ще е трудно, но същевременно се боеше, че ще забави ТенСуун, който очевидно можеше да се придвижва много по-бързо с тялото на овчарка.
Обсъди опасенията си с ТенСуун и кандрата поиска да му доведат кон и прасе, възможно най-голямото. Първо изяде прасето, за да натрупа допълнителна маса, след това обгърна с подобното си на желе тяло коня и погълна и него. Само след час оформи тялото си досущ като това на коня — но с подсилени мускули и прибавено тегло. Получи се огромното яко чудовище, което сега яздеше Сейзед.
Оттогава препускаха, без да спират. За щастие Сейзед все още разполагаше с известни запаси бодрост, които бе съхранил преди поведе от година, след обсадата на Лутадел. Използваше ги, за да прогони сънливостта си. Не можеше да се начуди на това, в което ТенСуун бе превърнал тялото на коня. Движеше се с лекота сред дълбоката пепел, където истински кон — да не говорим за човек — щеше да пристъпва с трудност. „Още едно нещо, за което сглупих. През тези няколко дни можех да разпитам ТенСуун за способностите му. Колко още има, което не зная?“
Въпреки угризенията си обаче изпитваше нещо като умиротворение. Ако беше продължил да преподава религия, след като бе изгубил вярата си във всички, щеше да е истински лицемер. Тиндуил вярваше, че трябва да даряват хората с надежда дори когато всъщност им разправят лъжи. Това бе обяснението й за съществуването на вероученията — лъжи, които карат хората да се чувстват по-добре.
Сейзед не би могъл да постъпва по същия начин — не и ако искаше да остане такъв, какъвто беше. Но сега вече имаше надежда. Териската религия бе тази, в която за първи път се съобщаваше за Героя на времето. Ако въобще имаше истинска религия, това бе само тя. Сейзед искаше да разпита някоя кандра от Първото поколение, за да разбере какво знаят.
„Макар че дори да открия истината, какво ще правя с нея?“
Дърветата бяха голи. Земята бе покрита с четири стъпки сажди.
— Как все пак успяваш да препускаш през тези преспи? — попита Сейзед странното същество, което яздеше.
— Моите сънародници произхождат от мъгливите духове — отвърна ТенСуун, който дори не се бе задъхал. — Лорд Владетеля превърнал ферохимиците в мъгливи духове и те започнали да се размножават като самостоятелен вид. Добавиш ли на някой мъглив дух Благодат, той се пробужда и се превръща в кандра. Такива като мен, създадени векове след Възнесението, са се родили мъгливи духове и после са били пробудени чрез Благодатта.
— Благодатта? — повтори Сейзед.
— Два малки метални клина, Пазителю — отвърна ТенСуун. — Ние сме създадени също като инквизиторите и колосите. Но сме много по-сложни от тях. Ние сме третите и последните, тъй като силата на лорд Владетеля вече се топяла.
Сейзед се намръщи.
— И какво е различното при вас?
— По-самостоятелни сме в свободната си воля от другите два вида. Носим само два клина, докато другите имат повече. Все още можем да бъдем контролирани от аломант, но оставени на свобода, сме по-самостоятелни от колосите и инквизиторите, които често са под въздействието на внушенията на Гибелта дори когато тя не се обръща пряко към тях. Запитвал ли си се някога защо тези два вида са толкова пристрастени към убийствата?