— Вин, какво очакваш да направя? Колосите се събират в пограничните райони. Ако не създадем солидна защита, хората ни няма да доживеят дори до гладуването.
Вин поклати глава.
— Армиите са краткотрайно решение. Това също. — Тя кимна към рафтовете с припаси. — Какво правим тук?
— Оцеляваме. Келсайър казваше…
— Елънд, Келсайър е мъртъв! — прекъсна го ядосано Вин. — Само аз ли си давам сметка за това? Наричахме го Оцелелия, но той бе единственият, който не оцеля! Той позволи да го превърнат в мъченик. Това е равносилно на самоубийство, Елънд! Ще ми възразиш ли?
Гледаше го втренчено и дишаше тежко. Той се обърна към нея, изненадан от избухването й.
„Какво правя? — помисли Вин. — Нали преди малко си мислех колко се възхищавам на оптимизма му. Защо се нахвърлих върху него?“
И двамата бяха прекалено уморени и изнервени.
— Вин, не зная отговорите на тези въпроси — каза Елънд. — Не разбирам дори как можем да се бием срещу нещо като мъглите. Разбирам от армии. Или поне се уча бързо.
— Извинявай — въздъхна Вин. — Не исках да се караме. Но всичко е толкова трудно…
— Важното е, че напредваме — успокои я той. — Вин, обещавам ти, ще открием начин. Ще се справим.
— Наистина ли вярваш в това? — попита тя и го погледна в очите.
— Да.
И тя му повярва. Както винаги, надеждата в него не угасваше. Това бе едно от нещата, заради които го обичаше.
Тръгнаха към дъното на пещерата. Имаше повече от една причина да са тук. Храната и припасите несъмнено бяха важни. Но имаше още нещо.
В дъното на кухината, върху стената, бе поставена голяма метална плоча. Вин прочете на глас изписаните върху нея думи:
— „Това е последният метал, за който ще ви разкажа — отекна гласът й. — Все още не мога да преценя какво е предназначението му. По някакъв начин той помага да се надзърне в миналото. Показва какъв е бил човек и какъв е можел да стане при други обстоятелства. Почти като златото, но с известна разлика.“„По това време мъглите вероятно вече са се върнали. Омразно, противно явление. Ненавиждам ги. Не излизам сред тях. Те искат да ни унищожат всички. Ако възникнат проблеми, хубаво е да се знае, че колосите и кандрите могат да бъдат контролирани когато няколко човека Тласкат емоциите им едновременно. Аз заложих в тях тази слабост. Строго пазете тази тайна“.
Отдолу имаше описание на аломантична сплав, която Вин познаваше добре. Това беше сплав на атиум, наричана малатиум — Единайсетият метал на Келсайър. Излизаше, че лорд Владетеля е знаел за него. Просто е бил заблуден за предназначението му, както и всички останали.
Плочата бе изписана от самия лорд Владетел. Или по негово нареждане. Във всеки от предишните складове също имаше записана върху плочи информация. В Ортьо например научиха за електрума. В пещерата далече на изток се разказваше за алуминия — метал, който също вече познаваха.
— Нищо ново — рече разочаровано Елънд. — Вече знаем за малатиума и как се контролират колосите. Макар че досега не ми беше хрумвало да използвам едновременно няколко Усмирителни Тласъка. Това може да се окаже полезно. — Преди това смятаха да използват дуралуминий за подсилване на Тласъците, с които контролираха колосите.
— Няма значение — каза Вин и посочи другата страна на плочата. — Имаме това.
Втората половина съдържаше карта, инкрустирана върху стоманата, досущ като картите в предишните три кухини. Тя изобразяваше Последната империя, разделена на области. Лутадел беше квадрат в центъра. С X бе отбелязано това, заради което бяха дошли — последната пещера на запад.
Трябваше да са общо пет. Първата откриха под Лутадел, близо до Кладенеца на Възнесението. В нея научиха за втората, на изток. Третата беше в Ортьо — Вин бе успяла да я отвори, но все още не бяха изнесли храната оттам. В Ортьо получиха сведения за тази на юг.
Всяка карта бе обозначена с петица и едно по-ниско число. Лутадел бе номер едно. Тази бе номер четири.
— Това е — рече Вин, прокарвайки пръст по издълбаните рисунки. — В Западната област, както ти предполагаше. Някъде близо до Чардис?
— Град Фадрекс — кимна Елънд.
— Там не е ли домът на Сет?
— Именно. — Познанията му по география бяха по-добри от нейните.
— Това е значи. Там ще го намерим.