— Живеем от много време, терисецо — продължи водачът. — И друг път е имало периоди на гъсти саждопади.
— Така ли? — попита Сейзед. — Вероятно лорд Владетеля също е умирал и друг път?
Някои кандри се спогледаха сконфузено, но водачът им само поклати глава.
— ТенСуун ли те прати?
— Да. Той — призна Сейзед.
— Вече се запознахме с неговите аргументи — рече кандрата. — Защо ТенСуун си мисли, че ти — един чужденец — ще можеш да ни убедиш в нещо, в което той се провали?
— Вероятно защото ме познава — рече Сейзед и тропна с молива по папката. — Известно ли ви е с какво се занимават Пазителите? Не си казахте името впрочем.
— Аз съм КанПаар — представи се кандрата. — И да, зная какво правят Пазителите — или поне какво правеха, преди да бъде убит Отеца.
— В такъв случай — продължи Сейзед — трябва също да ви е известно, че всеки Пазител има своя специалност. Идеята е била, когато лорд Владетеля най-сетне бъде свален от власт, да бъдем разделени на групи, които да се заемат с обучението на хората.
— Да, така е — съгласи се КанПаар.
— Е — рече Сейзед и чукна с пръст по корицата на папката. — Моята специалност са религиите. Знаете ли колко религии е имало преди Възнесението на лорд Владетеля?
— Не зная. Стотици.
— Разполагаме със сведения за петстотин шейсет и три — каза Сейзед. — Макар че това включва и сектите на някои религии. Точният брой е около триста.
— И? — попита КанПаар.
— Знаете ли колко от тях са оцелели до наше време?
— Нито една?
— Една — поправи го Сейзед и вдигна пръст. — Вашата. Териската религия. Според вас съвпадение ли е, че вашата религия не само е просъществувала, но и е предсказала този ден?
— Не ни казваш нищо ново — изсумтя КанПаар. — Има истински религии и такива, които лъжат. Какво обяснява това?
— Че би трябвало да се вслушвате в последователи на вашата религия, особено когато носят известия. — Сейзед отвори папката. — Поне се надявам, че ще ви заинтересува тази книга, която съдържа цялата събрана информация за Героя на времето. Тъй като не зная много за първоначалната териска религия, се налагаше да събирам сведения от косвени източници — разкази и легенди и текстове, писани впоследствие. За съжаление повечето от тези текстове са били променени от Гибелта, докато се е опитвала да накара Героя на времето да посети Кладенеца на Възнесението и да я освободи. Сведения, изменени и покварени от докосването й.
— И какво ни интересува това? — попита КанПаар. — Току-що ни съобщи, че сведенията, които ни носиш, вероятно са променени и безполезни.
— Безполезни? — повтори Сейзед. — Не, въобще не са безполезни. Променени, да. От Гибелта. Приятелю, тук имам цяла книга с лъжи от нея. А умът ти е пълен с истини. Извън това не знаем много. Но ако сравним това, което знаем — ако открием точно коя част е била променена от Гибелта, — това няма ли да ни разкрие плановете й? Най-малкото ще ни покаже над какво тя не иска да работим.
В помещението се възцари тишина.
— Е — рече най-сетне КанПаар, — тогава…
— Достатъчно, КанПаар — чу се глас.
Сейзед се огледа. Гласът не идваше откъм пиедестала. Кой беше заговорил?
— Можете да си вървите, Втори — рече друг глас.
— Да си вървим? — попита един от Вторите. — И да ви оставим с този чужденец?
— Наследник — поправи го гласът. — Светоносец. Ние ще го изслушаме.
— Напуснете — рече трети глас.
Представителите на Второто поколение — изглеждаха объркани — тръгнаха към изхода. Двамата пазачи излязоха последни и затвориха вратите. Сейзед остана сам в помещението, с призраците, които бяха заговорили.
Отнякъде се чу дращене. Отекна в стоманените стени. После в дъното се отвори врата. И през нея влязоха съществата, които вероятно бяха Първото поколение.
Бяха… стари. Плътта буквално висеше върху костите им и капеше по пода като фосфоресцираща мъзга на дърво. Бяха прегърбени и несъмнено много по-възрастни от всички кандри, които Сейзед бе видял досега. Не вървяха, а по-скоро се влачеха.
Носеха семпли туники без ръкави, ужасно износени. А под прозрачната им плът се виждаха съвсем нормални бели скелети.
— Човешки кости? — попита Сейзед, докато Първите се тътреха през залата.
— Това са си нашите кости — отвърна един от тях с изнемощял шепот. — Ние не притежавахме нито умението, нито познанията да оформяме Истински тела, когато всичко това започна, и затова се върнахме към първоначалните си форми, след като лорд Владетеля ни върна скелетите.
Изглежда, Първото поколение се състоеше само от десетима представители. Те се настаниха на пейките. От уважение към възрастта и положението им Сейзед премести масичката си пред тях, седна и ги огледа като лектор публиката си.