Мечът се заби в гърба на Марш, но улучи клин и се отплесна. Марш само се усмихна и почерпи здраве, за да се задържи на крака.
Мъжът пристъпи към него и посегна да изтръгне клина от гърба му. Марш разпали пютриум, скочи напред. Мечът се изтръгна от ръката на войника и остана забит в тялото му.
„Трябваше да му позволя да измъкне клина…“ — помисли си частицата в ъгълчето на съзнанието му.
Марш се извъртя и замахна със секирата, но войникът се претърколи в пепелта, измъкна от ботуша си кинжал и се опита да го посече в глезените. Хитър ход, който би повалил Марш на земята въпреки запасите здраве.
Но Марш бе почерпил и бързина и с лекота избегна удара, като същевременно изрита войника в гърдите.
Ребрата на мъжа изпукаха и той тупна в пепелта и се закашля, от устата му бликна кръв. След миг се надигна на колене и посегна с трепереща ръка към джоба си.
„Още един кинжал?“ — помисли Марш.
Но мъжът извади сгънат метален лист.
Марш внезапно разбра, че трябва да вземе този лист. Войникът се опитваше да го смачка в ръката си, да унищожи написаното, но Марш изкрещя, стовари секирата върху ръката му и я отсече. Вдигна отново секирата и с втория удар отсече и главата на войника.
Но не спря. Завладян от жажда за кръв, той продължи да сече трупа. В дъното на съзнанието си усещаше опиянението на Гибелта от смъртта — но усещаше и яростта й. Гибелта се опита да го накара да спре, да вземе металния лист, но заслепеният Марш не можеше да се овладее. Също като колосите.
„Тя не може да ме контролира… това…“
И спря, тъй като Гибелта най-сетне го бе овладяла. Разтърси глава, целият опръскан с кръвта на жертвата си. Обърна се и погледна умиращия кон, който цвилеше пронизително в тихата нощ. Наведе се към отсечената ръка и взе металния лист, който войникът се бе опитал да смачка.
„Прочети го!“
Думите отекнаха ясно в съзнанието му. Рядко се случваше Гибелта да се обръща директно към него — обикновено го използваше като марионетка.
„Прочети го на глас!“
Марш се намръщи и бавно — за да спечели време да помисли — разгъна смачкания лист. Защо Гибелта искаше да го прочете на глас? Освен ако тя самата не можеше да чете? Но в това нямаше никаква логика. Нали бе променяла цели текстове в книги.
Би трябвало да може да чете. Дали пък не я възпираше самият метален лист?
Най-сетне разгъна листа. Наистина беше изписан отгоре додолу. Марш се опита да се възпротиви на заповедта да прочете написаното. Всъщност искаше да вдигне захвърлената в саждите секира и да сложи край на живота си с един удар. Но не можеше да го направи. Не можеше дори да пусне металното писмо. Гибелта Тласкаше и Придръпваше, контролираше напълно чувствата му и бързо го доведе до състояние, когато…
Ами да. Защо да се съпротивлява? Защо да спори със своето божество, със своя господар, със своята същност? Марш бавно изглади писмото и разпали калай, за да види по-добре какво пише.
— „Вин — прочете на глас. — Умът ми е замъглен. Започвам да се съмнявам, че светът е реален. Но има едно нещо, което ме кара да продължавам. Трябва да го кажа. Не зная дали има значение, но въпреки това съм длъжен. Онова, с което се борим, е истинско. Видях го. То се опита да ме убие, да изтреби жителите на Ортьо. То ме завладя по начин, който не очаквах. С метал. Малък метален клин, с който прониза тялото ми. С негова помощ успя да повлияе дори върху мислите ми. Не можеше да ме контролира напълно, както ти контролираш колосите, но принципът вероятно е сходен. Вероятно металният клин не е бил достатъчно голям. Не зная.
Както и да е, съществото се появи пред мен в облика на Келсайър. Направило е същото и с предишния владетел на Ортьо. То е хитро. И много коварно.
Бъди много внимателна, Вин. Не вярвай на никой, който носи в себе си метал! Дори и най-малкото парченце може да промени човека. Дух“.
Марш, изцяло под контрола на Гибелта, смачка металния лист на топка, хвърли го в пепелта и го използва като котва, за да се Тласне в небето. Към Лутадел.
Зад себе си остави труповете на кон и човек и смачканото метално послание.
Като забравени ненужни сечива.
70.
Доколкото успях да разбера, Куелион сам си е забил клина. Вероятно за това е помогнала и нестабилната му психика. Страстното желание да следва заветите на Келсайър и да изтребва благородници било подклаждано от Гибелта, но Куелион и преди това бил жертва на собствените си маниакални пориви. Параноята му често граничела с неконтролируема лудост и в един подобен момент Гибелта го подтикнала да си забие клина.
За целта използвала бронзов прът, изработен от един от заловените от Куелион аломанти. Този клин го превърнал в Търсач — помагал му да открива и шантажира аломанти.