Клинът се измъкна. Инквизиторът изпищя, но не рухна мъртъв. Гледаше я, със зейнала на лицето кървава яма, и съскаше. Изваждането на един от очните клинове, изглежда, не беше смъртоносно.
В главата й отекна смехът на Гибелта.
Раненият инквизитор посегна към нея, но Вин се Придърпа нагоре, като използва една от металните кули на Кредик Шау. Докато се носеше в небето, изпи поредната стъкленица, за да възстанови запасите си.
Дванайсет тъмни фигури изхвърчаха нагоре към нея в дъжда. Само Марш остана долу.
Вин скръцна със зъби, извади два кинжала и се Тласна надолу — право срещу инквизиторите. Профуча между тях, връхлетя върху онзи, от чието око бе измъкнала клина, и заби кинжалите в гърдите му. Той стисна зъби, после се изсмя, изблъска ръцете й встрани и я изрита към земята.
Вин падна тежко, но веднага скочи на крака.
Инквизиторът тупна по гръб на калдъръма до нея; кинжалите й все още стърчаха от гърдите му. Той се надигна с лекота, измъкна ги, хвърли ги и те се пръснаха на парчета на плочите.
Следващото му движение бе твърде бързо. Мълниеносно. Вин нямаше време дори да помисли, тъй като той скочи през локвите и я стисна за гърлото.
„Виждала съм такава бързина — помисли си тя, докато се съпротивляваше. — И не само при инквизитори. Сейзед също може да е толкова бърз. Това е ферохимична сила. Също като онази, която прояви Марш.“
Ето значи каква била причината за новите клинове. Инквизиторите от тази група нямаха толкова много клинове, колкото Марш, но очевидно притежаваха допълнителни умения. Сила. Бързина. Всяко от тези същества можеше да се равнява по някои качества с лорд Владетеля.
„Видя ли?“ — попита Гибелта.
Вин изпъшка, удари инквизитора с дуралуминиев Тласък и се изтръгна от хватката му. По кожата на гърлото й останаха кървави дири от ноктите му и тя трябваше да изпие нова стъкленица с метали — последната, — за да възстанови стоманените си запаси.
„Ферохимичните резервоари също се изчерпват — каза си. — Дори аломантите допускат грешки. Мога да победя“.
Спря, споходена от нова мисъл. Келсайър едва бе успял да се справи с един инквизитор. На какво можеше да разчита тя срещу тринайсет?
Около нея се приземяваха тъмни фигури с подгизнали раса. Вин изрита в гърдите един инквизитор и се Придърпа, за да се измъкне от друг. Претърколи се на мокрия калдъръм и едно обсидианово острие едва не й отсече главата, когато се надигна, за да изрита в коленете поредния противник.
Чу се хрущене на кости. Инквизиторът изкрещя и падна. Вин се подпря на една ръка, Придърпа се от най-близката метална кула и излетя на десетина крачки във въздуха, за да избегне следващата серия атаки.
Скочи на земята, сграбчи захвърлената обсидианова секира, развъртя я и отби един удар.
„Не можеш да се съпротивляваш, Вин — прошепна Гибелта. — Всеки твой удар ми помага. Аз съм Гибелта“.
Вин изкрещя и се хвърли в безразсъдна атака: блъсна с рамо един инквизитор, заби острието на брадвата в гърдите на друг. Инквизиторите ръмжаха и размахваха оръжия, но тя винаги бе на крачка пред тях, измъкваше се на косъм от атаките им. Този, когото бе повалила пръв, вече се надигаше, с оздравели колене. И се усмихваше доволно.
Удар, който не видя, се стовари върху рамото й, отхвърли я напред и тя падна и усети как по гърба й се стича топла кръв, но пютриумът заглуши болката. Вин се претърколи настрани, изправи се и стисна секирата.
Инквизиторите я приближаваха вкупом. Марш наблюдаваше битката мълчаливо, с мокро от дъжда лице и щръкнали от кожата клинове — като кулите на Кредик Шау.
Вин изръмжа и отново се Придърпа в небето. Изхвърча над враговете си и отскочи от няколко кули, като използва метала им за котва. Дванайсетимата инквизитори я следваха като ято гарвани, отскачаха от кулите с развети раса, опитваха се да я заобиколят. Тя се носеше през мъглите и дъжда като стрела.
Един инквизитор се улови за кулата, към която се бе насочила. Вин извика, размаха секирата и го нападна, но той се Тласна настрани — шмугна се под удара й — и веднага се Придърпа обратно. Тя го изрита в краката и двамата отхвърчаха настрани. Докато падаха, Вин се вкопчи в расото му.
Той вдигна глава, усмихна се зловещо и отби секирата й с нечовешки силната си ръка. Тялото му започна да се издува, да увеличава масата си, както когато ферохимик черпи сила. Той се изсмя в лицето на Вин и я сграбчи за шията. Дори не забеляза, че тя го Придърпва леко встрани, докато продължаваха да падат.
Уцелиха една от по-ниските кули и металното й острие прониза гърдите на изненадания инквизитор. Вин увисна на главата му и го затегли надолу. Не погледна как острият връх разкъсва тялото му, но когато се приземи, държеше само главата му. Един кървав клин издрънча на калдъръма и тя захвърли главата до него.