Всеки неин Стоманен тласък и Желязно дърпане бяха с мощта на разпален докрай дуралуминий. Ала металните й запаси не свършваха. Напротив, увеличаваха се. Все повече.
Не можеше да си обясни какво се случва с нея. Но знаеше едно.
Изведнъж боят с дванайсет инквизитори не й изглеждаше толкова непосилна задача.
Тя извика, събори един инквизитор с бързо замахване и се наведе под две фучащи секири. Приклекна, скочи и се приземи до Марш, който все още лежеше замаян там, където го бе хвърлила след прераждането си.
Той повдигна глава, погледна я, изруга, претърколи се, за да избегне удара й, и скочи на крака. Юмрукът й разби едно паве на калдъръма и хвърли наоколо черни пръски.
Тя вдигна глава към Марш. Той стоеше изправен, клиновете в голите му гърди лъщяха в мрака.
Вин се усмихна, после се извъртя към инквизиторите, които тичаха към нея. Нададе остър вик и избегна една секира. Наистина ли тези същества допреди малко й се струваха нечовешки бързи? В прегръдката на нескончаемия пютриум тя се движеше с бързината на мъглите. Тялото й бе олекнало. Пъргаво.
Освободено.
Небето над нея също бе подхванало ново, трескаво движение. Мъглите се завихриха около нея, когато удари в лицето поредния инквизитор и го отхвърли назад. Затанцуваха, когато улови секирата на поваления инквизитор и отсече ръката на следващия. Последва я и главата. Останалите се сепнаха, вцепенени от бързината на движенията й.
„Двама по-малко“.
Инквизиторите атакуваха отново. Тя отскочи назад и се Придърпа към кулите горе. Ятото гарвани я последва, с развети раса в нощта. Вин се блъсна с изпружени крака в кулата, подскочи нагоре и се Придърпа от клиновете на един инквизитор — нещо, което с новопридобитата сила не я затрудняваше особено. Жертвата й изхвърча нагоре, като изпревари другарите си.
Вин се стрелна към земята, пресрещна инквизитора във въздуха, сграбчи го за двата очни клина и ги измъкна без никакво усилие. След това го изрита и се Тласна от клиновете в гърдите му.
Отново литна нагоре, а трупът полетя към земята, със зейнали в лицето кървави ями. Вин вече знаеше, че инквизиторите могат да живеят без някои от клиновете, но изваждането на други ги умъртвяваше незабавно. Както ставаше, ако измъкне едновременно двата очни клина.
„Трима“.
Инквизиторите накацаха по кулата и след миг отново скочиха към нея. Вин се усмихна, запокити очните клинове, които държеше, и единият улучи най-близкия инквизитор в гърдите. Тя Тласна и инквизиторът отхвърча назад и се удари в един плосък покрив с такава сила, че няколко клина изскочиха от тялото му, блеснаха в нощта и издрънчаха до него.
„Четирима“.
Мъглопелерината й пърхаше всеки път, когато се извисяваше в небето. Осем инквизитори продължаваха да я преследват, протегнали към нея жадни ръце. Вин извика, разпери пръсти към тях и започна да пада. И тогава Тласна.
Не си бе дала сметка за мащабите на новите си сили. Изглежда, бяха в близко родство с дуралуминия, след като можеше да въздейства върху клиновете в телата на инквизиторите. Могъщият й Тласък отметна цялото ято инквизитори надолу, сякаш ги бе помела с невидима ръка. Нещо повече — Тласъкът попадна върху металния връх точно под нея.
Каменната кула избухна, разхвърчаха се отломки и прах, а самият връх се забоде в основите й. Вин бе отхвърлена нагоре.
С ужасна бързина.
Извиси се в небето през свистящите мъгли. Миг по-късно беше над тях като риба, скочила над водата. Под нея мъглите покриваха земята като огромно бяло одеяло. Но въздухът тук бе кристално чист, а в небето грееха милиони звезди — обикновено различими само от аломантите — като очите на отдавна умрели хора.
Инерцията й се изчерпа и тя започна да пада към пухкавата пелена. Едва сега забеляза, че при преминаването си през облака е оставила мъглива диря — беше се разтеглила като пипало, готово да я дръпне обратно. Всъщност всички мъгли се въртяха в една огромна снежнобяла вихрушка.
И ядрото на тази вихрушка бе точно под нея.
Навлезе сред мъглите и ги притегли след себе си, вдиша дълбоко. Докато се носеше, усети как оформят зад гърба й спираловиден тунел. Пое ги радостно в себе си и вихрушката ускори още повече своя бесен въртеж.
Миг по-късно пред нея се появи Лутадел, като огромно тъмно петно. Вин летеше право към Кредик Шау и кулите му, които като че ли се протягаха към нея. Инквизиторите все още бяха там — виждаше ги, изправени на един плосък покрив и загледани нагоре. Чакащи. Когато излетя нагоре, бяха останали само осем, ако не броеше Марш. Сега бяха седем: един се беше набучил на острието на близката кула при последния й Тласък, с изтръгнат от тялото централен клин.