Елънд погледна на изток.
— Да. Няма да съм тук.
Вин все още бе някъде там. Не разбираше какво бе имала предвид, когато спомена атиума, но й вярваше. Може би се бе опитала да подмами Гибелта с лъжа. Предполагаше, че жителите на Фадрекс дължат оцеляването си тъкмо на нея. Тя бе подмамила колосите надалече от града — беше открила нещо важно, но какво?
„Все се оплаква, че не е учен — помисли си той и се усмихна. — Но това е само защото й липсва образование. Инак е дваж по-интелигентна от повечето «гении», които помня от времето на придворния си живот“.
Не можеше да я остави сама. Трябваше час по-скоро да я открие. А после… какво пък, вярно бе, че не знаеше какво ще прави после. Може би да потърси Сейзед? Във всеки случай нямаше повече работа тук. Обърна се, за да слезе по стълбището при Хам и Сет, но Йомен го улови за рамото и го спря.
— Грешах за теб, Венчър — рече Йомен. — Не заслужаваше думите, които казах.
— Ти ме пусна в града си, когато хората ми бяха обкръжени от колосите — отвърна Елънд. — Не ме е грижа какво си говорил преди за мен. Ти си свестен човек.
— Само че бъркаш за лорд Владетеля — продължи Йомен. — Той ръководи всичко това.
Елънд само се подсмихна.
— Не ме интересува дали вярваш, или не — продължи Йомен и вдигна ръка към челото си. — Научих нещо. Лорд Владетеля използва както вярващите, така и неверниците. Ние всички сме част от неговия план. Ето — той отлепи зрънцето атиум от челото си. — Последното късче. В случай, че ти потрябва.
Елънд взе топчето и го завъртя върху дланта си. Никога досега не бе горил атиум. Години наред семейството му се бе грижило за добива и доставката на този метал — но когато Елънд най-сетне стана Мъглороден, даде малкото останали запаси на Вин.
— Как го постигаш, Йомен? — попита той. — Как успяваш да внушиш на другите, че си аломант?
— Аз съм аломант, Венчър.
— Но не си Мъглороден.
— Не съм. Аз съм Прорицател — Мъглив, който гори атиум.
Елънд кимна. Предполагаше, че нещо подобно е възможно.
— Лорд Владетеля знаеше ли за твоето умение?
Йомен се усмихна.
— Имаше някои тайни, които той пазеше особено ревностно.
„Атиумни Мъгливи — помисли Елънд. — Това означава, че трябва да има и други, златни Мъгливи, електрумни Мъгливи…“ Но и тези щяха да са трудни за откриване, защото не биха могли да разпалват присъщите им метали, без да горят и други.
— И без това атиумът бе твърде скъп, за да се използва за изпробването на различни хора за аломантични умения — рече Йомен. — Никога не съм ценял високо това умение. Колко често може да се случи да притежаваш атиум и желанието да го използваш за броени секунди? Вземи го и иди да намериш жена си.
Елънд се поколеба, после прибра топчето атиум и се спусна долу, за да даде наставления на Хам. След минути вече се носеше над земята, използвайки няколко подкови така, както го бе учила Вин.
75.
Всеки забит в нечие тяло клин дава възможност на Гибелта да въздейства чрез него. Но това донякъде се влияе и от душевното състояние на този, който бива манипулиран.
В повечето случаи — в зависимост от размера на клина и продължителността на престоя му в тялото — един-единствен клин осигурява на Гибелта минимална власт над човека. Тя може да се появява пред него, да въздейства на мислите му, да го кара да не обръща внимание на някои странни привички — като например желанието да бъде запазена и носена една най-обикновена обеца.
Сейзед внимателно подреди изписаните метални листове. Макар че металът бе добър начин да не позволи на Гибелта да променя написаното, Сейзед го намираше за доста неудобен. Кандра му бяха осигурили място, където да се настани — помещение, изненадващо уютно за една пещера. Изглежда, кандра обичаха чисто човешките удобства — тук имаше одеяла, възглавници, сламеници. Някои предпочитаха да носят дрехи, други не, но последните избягваха да оформят гениталии върху Истинските си тела. Това пораждаше в душата му чисто научни въпроси. Те се възпроизвеждаха чрез превръщане на мъгливи духове в кандра, което означаваше, че гениталиите биха били излишни. Ала въпреки това кандра имаха полово самоопределение — всеки от тях бе съвсем недвусмислено „той“ или „тя“. Как го разбираха? Дали се определяше чрез някакво решение, или знаеха какви ще бъдат още преди прераждането си?
Сейзед съжали, че не разполага с повече време, за да изучава това общество. Досега всичко, което правеше в Родината на кандра, бе да проучва сведенията за Героя на времето и териската религия. Беше струпал цяла купчина метални записки по тези въпроси. Купчина, която му напомняше за документите, събрани в неговата папка.