Героят съществуваше. Сейзед вярваше в това. Вярваше в нея.
Беше живял редом с Келсайър и му бе помагал. Беше описал основаването и възхода на Църквата на Оцелелия. Дори бе събирал сведения за Героя на времето заедно с Тиндуил и си бе поставил за цел да разгласи вестта, че тъкмо Вин е тази, която отговаря на пророчествата. Но едва от известно време бе започнал да вярва в нея. Може би защото бе решил да стане като хората, които виждат чудеса. Или бе под въздействието на страха от назряващата неизбежна беда. А може би причината бе в тревогата и напрежението. Независимо от това по някакъв начин той черпеше спокойствие от хаоса.
Тя щеше да дойде. Щеше да спаси света. И Сейзед трябваше да е до нея, за да й помага. А това означаваше, че първо трябва да избяга.
Но как? Бяха му взели всичко и най-първо — металоемите. Огледа металната решетка. Ключалката бе от фина стомана, решетката — от желязо. Вдигна ръка и докосна пръчките, почерпи малко от теглото си и го прехвърли в желязото. Почти веднага тялото му взе да олеква. Във ферохимията желязото съхраняваше физическо тегло, а и решетката бе от достатъчно чист метал, за да съдържа ферохимичен заряд. Беше в противовес с инстинктите му да използва решетката като металоем — ако успееше да избяга, нямаше да може да я вземе и щеше да се наложи да остави в затвора цялата сила, която е съхранил. Но каква полза, ако само седи в ямата и чака?
Сейзед вдигна и другата си ръка и докосна ключалката с пръст. Започна да пълни и нея, като извличаше от тялото си бързина. Почти веднага го завладя летаргия, сякаш всяко движение — дори дишането — бе невероятно трудно. Като че ли трябваше да изтласка някаква невидима преграда всеки път, когато предприемаше нещо.
Но Сейзед не се отказа. Беше се научил да изпада в нещо като съзерцателен транс, докато пълни металоемите. Често попълваше по няколко наведнъж и тогава се чувстваше болнав, слаб, бавен и с притъпен ум. В такива случаи бе по-добре да…
… се унася.
Нямаше представа колко дълго продължи медитацията. От време на време се появяваше тъмничарят, за да го полее с вода. Когато го чуеше да се приближава, Сейзед се свиваше на дъното и се преструваше, че спи. Ала веднага щом стражникът си тръгнеше, отново протягаше ръка и продължаваше да изпълва металоемите.
Не знаеше колко време е минало, но когато за кой ли път се присви на дъното на ямата в очакване на поредната порция студена вода, чу над себе си ръмжащ глас:
— Нямах точно това предвид, когато те пратих да спасяваш сънародниците ми.
Сейзед отвори очи и видя над решетките кучешка муцуна.
— ТенСуун!
Кандрата само изсумтя, отстъпи назад и се появи друга кандра с крехко Истинско тяло от дърво, върлинесто и почти нечовешко. Държеше връзка ключове.
— Побързай, МеЛаан — каза ТенСуун. Очевидно се бе върнал към облика на овчарката, което бе напълно обяснимо: придвижването му в конско тяло през тунелите и проходите на Родината щеше да е доста трудно.
Женската кандра отключи решетката и се отдръпна. Сейзед побърза да се измъкне и се изправи. Видя още няколко кандри също с тънки Истински тела. Тъмничарят лежеше в ъгъла, завързан и със запушена уста.
— Видяха ме, че се връщам в Родината, терисецо — рече ТенСуун. — Така че нямаме много време. Какво е станало тук? МеЛаан ми каза, че си затворен — КанПаар обявил, че Първото поколение са наредили това. Какво си направил, та да ги разгневиш?
— Не тях — отвърна Сейзед и разтъпка схванатите си крака. — Затвори ме Второто поколение. Те плениха Първите и възнамеряват да управляват вместо тях.
Момичето — МеЛаан — се облещи.
— Не биха посмели!
— Направиха го обаче — каза Сейзед. — Страхувам се за това какво ще стане с Първите. КанПаар може би се бои да ме убие, защото съм човек. Но Първите…
— Чакайте — спря ги МеЛаан. — Вторите са кандра. Не биха извършили подобно нещо! Ние не сме такива.
ТенСуун и Сейзед се спогледаха. „Във всички общества има хора, които нарушават правилата, дете — помисли Сейзед. — Особено когато става въпрос за власт“.
— Трябва да намерим Първите — заяви ТенСуун. — И да си осигурим достъп до Палатата на Завета.
— Ще се бием редом с теб, ТенСуун — заяви един от присъстващите.
— И ще ги прогоним! — добави друг. — Вторите и тяхното желание да служим на хората!
Като чу това, Сейзед се намръщи. Какво общо имаха хората с този конфликт? Но изведнъж осъзна как гледат присъстващите на ТенСуун. „Кучешкото тяло. За тях ТенСуун е революционер от най-висока проба — и всичко това заради заповедите на Вин“.