Един от членовете на групата, „чичото“ на Валет, представящ се с името лорд Реноа, се оказва кандра на име ОреСюр. Кандрата се превъплътява в облика на Келсайър и продължава да разпространява слуха, че Келсайър се е възродил, за да поведе скаа. Оказва се също, че ОреСюр е обвързан с Договор за Вин и трябва да я наглежда след смъртта на Келсайър.
Всъщност Вин е тази, която накрая убива лорд Владетеля. Тя установява, че той не е божество, нито дори е безсмъртен — просто е открил начин да продължава живота си и да поддържа силата си, като използва едновременно ферохимия и аломантия. Той не е героят от дневника, а е бил негов слуга и носач, ферохимик със забележителни умения. Въпреки това лорд Владетеля е много по-силен аломант от Вин. Докато двамата се сражават, Вин по някакъв начин черпи сили от мъглите, като ги гори вместо метали. Така и не разбира как е станало това. С помощта на тази сила и след като е узнала истинското име на лорд Владетеля тя успява да го победи и убие.
Последната империя е обхваната от хаос. Елънд Венчър поема властта в столицата Лутадел и поставя хората от групата на Келсайър на управленски постове.
Изминава една година.
Слуховете за скривалището с атиум на лорд Владетеля и примамливото положение на Лутадел като най-голям град в империята привличат в Централната област неколцина едри хищници. Най-опасният от тях е Страф Венчър, бащата на Елънд, който идва пред стените на Лутадел с голяма армия и тайно довежда със себе си Мъглороден — незаконния си син Зейн. За късмет на Лутадел Бриз успява да привлече към града още една армия — тази на Ашуедър Сет. Изненадан от присъствието на другия, всеки от тираните осъзнава, че не може да нападне града, без да се изложи на риск от флангова атака. Ето защо те предприемат обсада, изплашени по-скоро един от друг, отколкото от Елънд.
По това време в Лутадел пристига Пазителката Тиндуил и Сейзед я кани да помогне на Елънд в изкуството да управлява империята. Тиндуил се заема с младия мъж и се опитва да го научи да замени идеализма си с поне мъничко реализъм. Елънд убеждава помощниците си да му помогнат да настрои Страф и Сет един срещу друг, с надеждата накрая да се сбият. Надява се, че ако двамата изтощят армиите си в бой, неговите собствени сили ще могат да надделеят над остатъците. Елънд започва да се среща със Страф и Сет и да се опитва да ги манипулира. Но докато разиграва ходовете си, в Събора се създава фракция, която успява да го свали от трона чрез закон, написан от самия него.
Елънд отказва да използва армията, за да си върне властта, решение, което Тиндуил смята за глупаво и идеалистично, и вместо това подхваща нова политическа игра, за да убеди Събора да го върне на трона.
През това време Вин има свои грижи. Тя забелязва тайнствен „мъглив призрак“, който се появява нощем и я следи. Открила е, че в дневника на Аленди се споменава подобно явление преди пристигането му при Кладенеца на Възнесението. Освен това започва да чува странни вибрации всеки път, когато разпали бронз.
Чувствата й към Елънд и най-вече мисълта какво място заема в сърцето му също преминават през сериозни обрати. Тя го обича, но не мисли, че двамата са подходящи един за друг. Безпокои се, че е твърде жестока и не е достатъчно опитна в политическите игри, за да му бъде добра съпруга. Тези нейни тревоги се подсилват от появата на Мъглородния Зейн, син на Страф и брат на Елънд, който прекарва много вечери в надпревари с Вин и се опитва да забие клин в отношенията й с Елънд. Вин започва все повече да разчита на кандрата ОреСюр, който — по заповед на Елънд — никога не се отделя от нея и я пази. Въпреки първоначалната си взаимна неприязън двамата стават приятели.
Някъде по това време в Лутадел се завръща Сейзед, след като по време на скитанията си се е натъкнал на тревожни открития. Първо, изглежда, мъглите започват да се появяват и през деня. Второ, по някакъв начин те разболяват хората и някои от тях умират. Трето, към Лутадел се приближава голяма армия колоси, водени от Джастис Лекал. Сейзед се заравя в книгите, за да преведе един странен текст, открит по време на пътешествията му на юг. Текстът съдържа последните думи на Куаан, учен, който е забъркан по някакъв начин с Аленди, Рашек и териските пророчества. Освен това Сейзед се сближава с Тиндуил, която не одобрява бунтовническата му натура, но изпитва силни чувства към него.