Но след година брак тя се бе научила, че има въпроси, които трябва да се подминават без коментар. Можеше да обича Елънд дори когато смяташе, че той не постъпва правилно.
— Демоа, свикай съвещание тази вечер — нареди Елънд. — Имаме много неща за обсъждане. И ми докладвай, когато пристигне Сейзед.
— Милорд, какво да предам на лорд Хамънд и останалите за темата на съвещанието?
Елънд се замисли, загледан в пепелявото небе.
— Завладяването на света, Демоа. Или поне на това, което е останало от него.
9.
Аломантията наистина се е зародила с мъглите. Или е възникнала по същото време, когато са започнали да се появяват първите мъгли. Когато взел силата от Кладенеца на Възнесението, Рашек научил някои неща. Едни му били прошепнати от Гибелта, други били неотменна част от силата.
И едно от тях било познанието за Трите метални изкуства. Научил например, че металните късчета в Камерата на Възнесението превръщат тези, които ги поглъщат, в Мъглородни. Все пак те били частици от силата в Кладенеца.
ТенСуун бе идвал и преди в Палатата на Завета — в края на краищата той бе кандра от Трето поколение. Беше се родил преди седем века, когато кандрите бяха все още млад народ — макар че по онова време Първото поколение вече бе отдало отглеждането на своите наследници на Второто поколение.
Вторите не се бяха справили особено добре — или поне сега това бе всеобщото мнение, което те самите подкрепяха. Бяха искали да оформят общество от отделни личности, спазващи строги правила на уважение и старшинство. „Идеални“ личности, които ще живеят само за да служат на Договора — и, разбира се, на членовете на Второто поколение.
Допреди завръщането си ТенСуун се смяташе за един от най-послушните членове на Третите. Беше известен с това, че не се интересува от политиката в Родината, че служи на своя Договор и се старае да стои колкото може по-далече от Вторите и техните машинации. Толкова по-странно бе, че му предстоеше да бъде съден за най-страшното престъпление срещу народа на кандра.
Пазачите го отведоха в самия център на Палатата на Завета — на платформата. ТенСуун не знаеше дали това е почетен знак на уважение, или поредното оскърбление. Дори като член на Третото поколение той не бе допускан често до Палатата на Завета.
Помещението беше голямо, овално, с метални стени. Платформата представляваше масивен стоманен диск, разположен върху скалния под. Не беше висока — вероятно не повече от една стъпка — и с диаметър десет. ТенСуун почувства как през новооформените му крайници прониква студ и за пореден път си припомни, че е съвсем гол. Не му бяха завързали ръцете — щеше да е прекалено обидно дори за него. Кандра спазваха буквите на Договора — дори тези от Трето поколение. Не можеше да избяга, нито би нападнал някой от своите. Не беше паднал чак дотам.
Вместо от пламтящ камък помещението бе озарено от лампи, изработени от синкаво стъкло. Масло за лампи се набавяше трудно — по съвсем разбираеми причини Второто поколение не искаше да се обвързва с доставки от хората. Всъщност никой от някогашните човешки поданици на Отеца не знаеше, че кандрите имат централизирано управление. Така беше по-добре.
В синкавата светлина ТенСуун без усилие различаваше членовете на Второто поколение — и двайсетимата, изправени зад своите аналои в единия край на залата. Бяха достатъчно близо, за да ги вижда и да разговаря с тях — и достатъчно далече, та ТенСуун да се чувства изолиран. Краката му бяха леденостудени. Той погледна надолу и видя малка черта пред пръстите си. Прорязваше стоманения диск на платформата.
„Заветът“ — помисли си. Намираше се точно под него.
— ТенСуун от Трето поколение — прокънтя един глас.
ТенСуун вдигна глава. Беше КанПаар, разбира се. Доста висок за кандра — по-точно, предпочиташе да използва високо Истинско тяло. Като на всички Втори, скелетът му бе изработен от най-чист кристал. Неговият имаше тъмночервеникав оттенък. Тяло, непрактично в много отношения. Костите му не биха издържали големи натоварвания. Но за един чиновник, прекарал живота си в Родината, по-важен бе външният вид и най-вече зашеметяващата им красота.
— Тук съм — отвърна ТенСуун.
— Настояваш ли да бъдеш съден? — попита КанПаар с подчертана надменност. Тъй като не бе живял сред хора, говорът му не бе повлиян от техните диалекти. Предполагаше се, че акцентът на Вторите е като този на Отеца.
— Да — рече ТенСуун.
КанПаар въздъхна силно и се поклони бавно, загледан към тавана на помещението. Първото поколение ги наблюдаваше отгоре. Седяха в отделни ниши, издълбани в стените и озарени от мъждукащи фенери. Не говореха. Приказките бяха оставени за Вторите.