Вратата зад ТенСуун се отвори и той чу тихи гласове и стъпки. Обърна се, макар да знаеше какво ще види. Кандри с различни размери и на различна възраст. На най-младите не беше позволено да присъстват на толкова важно събитие, но възрастните — повечето от Девето поколение — имаха право да влязат. Това беше негова победа, може би единствената за целия процес. Ако го осъдеха на безкрайно затворничество, нека поне другите да знаят истината. И по-важното, нека присъстват на процеса и да чуят това, което иска да им каже. Не би могъл да убеди Второто поколение, а никой не знаеше какво си мислят Първите в своите ниши. Но младите кандра… може би те щяха да се вслушат в думите му. И да направят нещо, когато той си отиде.
Гледаше ги как пристъпват и се подреждат на каменните банки. Бяха стотици. Старшите поколения — Първите, Вторите, Третите — бяха малобройни, тъй като мнозина от тях бяха убити в ранните дни, когато хората се бояха от тях. Но последните поколения бяха много повече — в Десетото поколение имаше над сто кандри. Палатата на Завета бе конструирана така, че да побере цялото население, а ето че сега банките се изпълниха само от тези, които не бяха на работа или не изпълняваха Договори.
Надяваше се МеЛаан да не е тук. Но тя бе една от първите, които пристъпиха прага. За един кратък миг той си помисли, че ще се втурне към него — и ще стъпи на платформата, на която се допускаха само най-благословените и най-прокълнатите. Но тя замръзна на мястото си и се наложи идващите отзад да я избутат раздразнено.
Не би трябвало да може да я познае. Имаше ново Истинско тяло — доста ексцентрично, със скелет от дърво. Костите й бяха тънки и фини, дори прекалено — неестествено крехки; дървеният й череп бе с издължена брадичка, от темето й, подобно на коса, стърчаха парчета усукано платно. Младите поколения отдавна бяха въстанали срещу наложените от Вторите принципи. Навремето ТенСуун вероятно би се съгласил с тях — дори сега той си оставаше в известна степен традиционалист. Но точно днес това бунтовническо тяло го накара да се усмихне.
Усмивката му, изглежда, я успокои, защото тя се обърна и намери място близо до предния край, при група членове на Седмото поколение. Те всички имаха деформирани Истински тела — като кубчета, от които стърчаха тънки ръчички.
— ТенСуун от Трето поколение — каза КанПаар с официален тон, докато плъзгаше поглед по тълпата. — Ти упорито настояваш за процес в присъствието на Първо поколение. По силата на Първия договор не можем да те осъдим, без да ти позволим да пледираш пред Първите. Ако те преценят, че наказанието ти е несправедливо, ще бъдеш освободен. В противен случай ще трябва да приемеш съдбата, която ти отреди Съветът на Вторите.
— Разбирам — отвърна ТенСуун.
— В такъв случай да започнем.
„Изглежда съвсем спокоен — осъзна ТенСуун. — Дори сякаш се забавлява. И защо не? След като от векове проповядва, че Третото поколение е свърталище на негодници. През цялото това време се опитваха да оправдават всички свои грешки с нас — като например, че ни дали прекалено голяма свобода и ни позволили да мислим, че сме равни на тях по качества. Ако докаже че аз — «най-уравновесеният» сред Третите — представлявам заплаха, КанПаар ще спечели борбата, която води през целия си живот“.
ТенСуун винаги се бе учудвал на страха, който Второто поколение изпитваше от Третото. Трябваше да измине цяло едно поколение, за да забележи грешките им — Четвъртите бяха почти толкова лоялни, колкото Петите, с няколко редки изключения.
Но от друга страна, някои членове на младите поколения — като например МеЛаан и приятелите й — се държаха така, сякаш Вторите имаха право да се чувстват заплашени. Ето защо ТенСуун щеше да е тяхната жертва. Способът да възстановят предишния ред.
Със сигурност ги очакваше неприятна изненада.
10.
Късчета от чиста аломантия, силата на Съхранението. Нямам представа защо Рашек е оставил едно от тях при Кладенеца на Възнесението. Може би не го е видял или е смятал по-късно да го връчи на някой свой верен служител.
Може би се е страхувал, че някой ден ще изгуби силата си и ще се нуждае от това късче, за да възстанови аломантията си. Каквато и да е истината, благославям Рашек за неговата прозорливост, защото ако го нямаше това късче, Елънд щеше да умре край Кладенеца.
Ларстаизмът бе доста трудна за оценка религия. На пръв поглед изглеждаше съвсем невинна. Имаха достатъчно обширни сведения за нея — през четвърти век един Пазител бе успял да намери и съхрани огромно количество писмени свидетелства, мемоари и бележки, принадлежали на висш последовател на тази религия.