И това променяше всичко.
— Лейди Вин, генерал Демоа ми каза, че си почивате.
— Демоа трябваше да ме събуди още щом пристигна.
Сейзед се усмихна и я покани с жест да седне.
— Бръсни си се — каза тя. — Не ми пречиш.
— Както желаете — рече той.
Вин въздъхна и се отпусна на стола.
— Сейзед, ти така и не отговори на моя въпрос. Защо продължаваш да носиш стюардската униформа? Защо си бръснеш главата като териски слуга? И защо се притесняваш да се бръснеш пред мен? Вече не си слуга.
Той въздъхна и се отпусна на стола срещу нея.
— Не съм сигурен какво съм точно, лейди Вин.
Чергилото на шатрата зашляпа от внезапния полъх на вятъра. Вин се намръщи.
— Ти си Сейзед.
— Главен посланик на император Венчър.
— Не — възрази Вин. — Това ти е работата, не си ти.
— И какво съм аз тогава?
— Сейзед — повтори тя. — Териски Пазител.
— Пазител, който вече не носи металоемите си?
Вин погледна към ъгъла, към сандъка, в който ги държеше. Те съхраняваха религии, истории, разкази и легенди за отдавна умрели хора. Всичко бе подредено, каталогизирано, в очакване да бъде предадено на хората.
— Лейди Вин, страхувам се, че се превърнах в голям егоист.
— Това е глупаво — възрази Вин. — През целия си живот си служил на другите. Съмнявам се в теб да има и капчица егоизъм.
— Благодаря — отвърна той. — Но ще си позволя да не се съглася. Лейди Вин, ние не сме хора, които да не знаят какво е мъка. И вие като мен сте преживели не малко трудности в Последната империя. Всеки от нас е губил скъпи на сърцето му хора. Но изглежда, че аз няма да мога да преживея своята загуба. Чувствам се като дете. Да, Тиндуил е мъртва. За съжаление не можах да прекарам много време с нея, преди да я изгубя. Не мога да си обясня защо се чувствам така. Но ще ви призная, че няма сутрин, в която да се събудя без усещането за безвъзвратна загуба. Когато поставям металоемите на ръката си, си спомням само времето, прекарано с нея. Животът ми е лишен от каквато и да било надежда. Би трябвало да продължавам напред, но не мога. Сигурно защото съм твърде слаб.
— Това не е вярно, Сейзед.
— Отново ще изразя несъгласие с вас.
— Така ли? — попита Вин. — Щом си тъй лишен от воля, как намираш сили да ми се противиш?
Сейзед стисна устни, после се засмя.
— Кога станахте толкова добра в логиката?
— Не забравяй, че живея с Елънд — отвърна тя с въздишка. — Правило първо: не се жени за книжник, ако не можеш да търпиш безкрайните спорове.
„Аз почти го направих“. Мисълта се яви неканена в главата му и стопи усмивката му. Вин вероятно го забеляза, защото едва забележимо се присви.
— Извинявай. — И отмести поглед.
— Няма нищо, лейди Вин — успокои я Сейзед. — Само дето се чувствам толкова… слаб. Не мога да бъда този, който искам. Аз вероятно съм последният от Пазителите. Измина година, откакто инквизиторите нападнаха моята родина и избиха всички ферохимици — дори децата. Няма никакви сведения за други оцелели. Със сигурност е имало и такива, които са били извън града по онова време, но или са ги намерили инквизиторите, или им се е случило нещо друго. Напоследък животът стана толкова тежък…
Вин седеше, отпуснала ръце в скута си. Изглеждаше толкова бледа и измъчена на мъждивата светлина, че Сейзед се разтревожи.
— Лейди Вин…
— Прощавай — сепна се тя. — Но нали разбираш, Сейзед, винаги ти си бил този, който ми е давал съвет. А сега аз трябва да измисля как да ти помогна.
— Не виждам с какво можете да ми помогнете.
Известно време седяха мълчаливо.
— Открихме още запаси — каза Вин. — В предпоследното скривалище. Направих копие на надписа, точно както ме научи.
— Благодаря ви.
— Няма ли да го погледнеш?
Сейзед помисли малко, после поклати глава.
— Не зная.
— Не мога да се справя сама с това, Сейзед — прошепна Вин. — Не мога да се боря без помощ. Трябваш ми.
Отново се възцари тишина.
— Аз… правя каквото мога, лейди Вин — тихо каза Сейзед. — Доколкото ми е по силите. Трябва сам да открия отговорите, преди да ги предоставя на другите. Но да, разбира се, че ще прочета копието на надписа.
Тя кимна и се надигна.
— Довечера Елънд свиква съвещание. Иска и ти да си там. — Тръгна да излиза, но спря до него и го лъхна ухание на парфюм. — Знаеш ли, имаше един момент, след като взех силата от Кладенеца на Възнесението, когато си мислех, че Елънд ще умре.