— Но той не умря — отвърна Сейзед.
— Няма значение. Аз знаех, че умира — нали държах в себе си силата, Сейзед. Сила, каквато не можеш да си представиш. Каквато никога не би могъл да си представиш. Сила да разрушавам светове и да ги изграждам наново. Сила да виждам и да разбирам. И когато го погледнах, видях, че умира. И осъзнах, че разполагам със сила, която може да го спаси.
Сейзед я гледаше невярващо.
— Ала не го направих — продължи Вин. — Оставих го да му изтече кръвта и освободих силата. Обрекох го на смърт.
— Но как? Как сте могли да направите такова нещо?
— Защото надзърнах в очите му — отвърна Вин — и разбрах, че иска да направя точно това. Научих го от теб, Сейзед. Ти ме научи да го обичам толкова силно, че да му позволя да умре.
И излезе от шатрата.
След няколко минути Сейзед взе бръснача и се върна при мивката, за да продължи с бръсненето. На масичката до мивката видя нещо. Малко измачкано листче.
Избеляла рисунка на странно растение. Рисунката, някога принадлежала на Мейр. Келсайър я бе получил от нея и я бе оставил на Вин.
А тя я беше оставила на него. Защо?
11.
Първият договор, за който така благоговейно говорят кандра, е бил всъщност поредица от обещания, дадени на лорд Владетеля от Първото поколение. Те написали обещанията на хартия и с това изковали законите на народа си. Страхували се, че няма да могат да управляват сами, да бъдат независими от лорд Владетеля и неговата империя. Ето защо му отнесли своите обещания и поискали неговото одобрение.
Той наредил да бъдат изковани върху стомана и лично се подписал отдолу. И така този кодекс е първото, което изучава всяка кандра, когато се пробуди от своя живот на мъглив дух. В него са заложени завети да се уважават предните поколения, няколко основни граждански права на индивида, обяснения за това как се създават нови кандри и изискване за безпрекословно подчинение на лорд Владетеля.
И което е най-обезпокояващо, Първият договор съдържа клауза, която, в случай че бъде изпълнена, ще предизвика всеобщо самоубийство на целия народ на кандра.
КанПаар се подпря на аналоя си. Червеникавите кристални кости на скелета му хвърляха отблясъци на светлината на лампите.
— И така, ТенСуун, предателю на народа на кандра, ти настоя за този процес. Да чуем какво има да кажеш.
ТенСуун си пое дълбоко дъх — беше толкова приятно, че може да го прави отново — и отвори уста, за да заговори.
— Да, говори — продължи с ехидна усмивка КанПаар. — Обясни на всички защо уби един от своите. Защо уби кандра.
ТенСуун замръзна. В Палатата на Завета цареше пълна тишина — младите кандра бяха твърде добре възпитани, за да вдигат шум като човешка тълпа. Седяха — с дървени, каменни и дори метални скелети — и чакаха ТенСуун да отговори.
Въпросът на КанПаар съвсем не бе този, който ТенСуун очакваше.
— Да, аз убих кандра — каза той, изправен върху студената платформа. — Това не е забранено.
— Трябва ли да бъде забранено? — попита КанПаар и го посочи обвиняващо с пръст. — Хората се избиват помежду си. Колосите също. Но и едните, и другите са от Гибелта. Ние сме от Съхранението, избраници на самия Отец. Ние не се избиваме помежду си!
ТенСуун се намръщи. Странна насока на разпита. „Защо ме попита точно това? — зачуди се той. — Предателството на целия народ със сигурност е по-тежко от убийството на един от нас“.
— Бях принуден от Договора — отвърна чистосърдечно ТенСуун. — Би трябвало да го разбираш, КанПаар. Ти беше този, който ми връчи назначение за Страф Венчър. Всички знаем що за човек беше той.
— Не по-различен от всеки друг — подхвърли с презрение един Втори.
И отново ТенСуун бе принуден да се съгласи. Ала знаеше, че има хора, които наистина са различни. Той беше предал Вин, но тя не го намрази за това. Разбра го и му прости. Макар между тях да нямаше истинска дружба, макар той да не я уважаваше, този миг го бе накарал да се преизпълни с вярност към нея.
Тя бе разчитала на него, без дори да го осъзнава. ТенСуун се поизправи, погледна КанПаар в очите и заговори:
— Бях назначен с платен Договор при човека Страф Венчър. А той ме прехвърли на своя извратен син Зейн. Тъкмо Зейн ми нареди да убия кандрата ОреСюр и да заема мястото му, за да мога да шпионирам жената на име Вин.
Щом произнесе името й, из залата се понесе шепот. „Да, чували сте за нея. Тази, която уби нашия Отец“.
— И значи ти изпълни заповедта на Зейн — каза гръмогласно КанПаар. — И уби друга кандра. Уби представител на нашия народ!