— Да не мислиш, че ми беше приятно? — отвърна с въпрос ТенСуун. — ОреСюр бе мой брат, от моето поколение — кандра, която познавах от няколкостотин години! Но… изискванията на Договора…
— Забраняват да се убива — довърши вместо него КанПаар.
— Забраняват да се убиват хора.
— Нима животът на кандра струва по-малко от човешкия?
— В Договора е указано съвсем точно, КанПаар — тросна се ТенСуун. — Зная, защото помагах при написването му. И двамата присъствахме, когато бе взето решението Първият договор да стане модел за всички останали. В тях се забранява убийството на хора, но не и да се избиваме помежду си.
КанПаар се наведе напред.
— Не се ли опита да възразиш на Зейн? Да му внушиш сам да извърши убийството? Не се ли опита да се измъкнеш от тази ситуация?
— Аз не споря с моите господари — заяви спокойно ТенСуун. — И със сигурност не бих искал да науча Зейн как да убие кандра. Той беше наистина неуравновесен.
— Значи не си спорил — подчерта КанПаар. — Просто си убил ОреСюр. И после зае мястото му, престори се на него.
— Нали това правим — рече подразнено ТенСуун. — Заемаме местата на други, действаме като шпиони. Такова е предназначението на Договора!
— Правим го с хора — обади се друг Втори. — А това е първият случай, когато една кандра се превъплъщава в друга. Доста обезпокоителен прецедент.
„Идеята беше брилянтна — помисли си ТенСуун. — Мразя Зейн, задето го направи, но не мога да не призная гения му. Дори Вин не ме заподозря. Кой би могъл?“
— Трябваше да откажеш да изпълниш тази заповед — заяви КанПаар. — Да поискаш преразглеждане на Договора. Ако и други започнат да го правят, за няколко години ще се изтребим помежду си!
— С прибързаността си ти ни предаде всички! — извика някой от реда на Вторите.
„Аха — помисли си ТенСуун. — Това значи бил планът. Първо ме обвиняват в предателство, за да лишат от стойност всичките ми доводи“. Усмихна се. В края на краищата беше от Третото поколение — време беше да започне да се държи като такъв.
— Предал съм ви с прибързаността си? — попита. — А какво ще кажете за себе си, величави Втори? Кой бе този, който позволи да бъде сключен Договор с Келсайър? Дадохте кандра на човека, който подготвяше убийството на нашия Отец!
КанПаар замръзна, сякаш го бяха зашлевили. Прозрачното му лице засия гневно, отразявайки синкавата светлина на лампата.
— Не си тук, за да отправяш обвинения, Трети!
— Тогава защо съм тук? — отвърна ТенСуун. — Защо сме тук всички, след като нашият Отец е мъртъв? Нямаме право да се оплакваме, защото ние помогнахме това да се случи.
— Как можехме да знаем, че този човек ще успее там, където други вече се провалиха? — попита един Втори. — Той ни плащаше толкова добре…
КанПаар го прекъсна с рязко махване с ръка. Това едва ли бе най-добрият довод на Вторите. Но ХънФоор — кандрата, която бе заговорила — не беше като другите от своето поколение. Той бе малко по-… плътен.
— Не ти е позволено да говориш повече за това, Трети — викна КанПаар на ТенСуун.
— Но как мога да се защитавам, когато ми забранявате…
— Не си тук, за да се защитаваш — отново го прекъсна КанПаар. — Това не е изслушване — ти вече призна вината си. Тук си, за да чуеш присъдата си. Обясни действията си и остави на Първото поколение да реши съдбата ти!
ТенСуун не отговори. Моментът не беше подходящ за атака. Още не.
— И така — продължи КанПаар, — това, което си направил на своя побратим, е достатъчно лошо. Необходимо ли е да продължавам да говоря, или ще приемеш присъдата?
— И двамата знаем, че смъртта на ОреСюр няма почти нищо общо с причината, поради която съм тук — каза спокойно ТенСуун.
— Добре тогава. Да продължим нататък. Защо не обясниш пред Първото поколение причината, поради която — след като толкова стриктно спазваш Договора — в края на краищата го наруши, изменяйки на господаря си, за да служиш на неговия враг?
ТенСуун затвори очи и си припомни онзи ден преди повече от година. Спомни си как лежеше на пода на Цитаделата Венчър и гледаше двубоя между Зейн и Вин.
Не. Не беше двубой. Зейн гореше атиум, което го правеше практически неуязвим. Зейн си играеше с Вин, залъгваше я и й се подиграваше.
Вин не беше господарка на ТенСуун — по заповед на Зейн той бе убил нейната кандра и бе заел мястото й, за да я шпионира. Зейн бе истинският му господар. Той държеше Договора на ТенСуун.
Но въпреки всичко, на което го бяха учили, ТенСуун бе помогнал на Вин. И покрай това й бе разкрил най-голямата тайна на кандра. Тяхната слабост — фактът, че аломантът може да получава пълен контрол над телата им. Кандра служеха на своите Договори тъкмо за да запазят тази тайна — бяха станали слуги, за да не бъдат поробени. ТенСуун отвори очи и огледа смълчаната зала. Това бе моментът, който бе чакал.