— Да — отвърна твърдо Елънд. — Не можем вечно да пазим войниците от мъглите. Принудих жителите на Ветитан да се имунизират. Ще трябва да повторя същото с армията.
Вин често си мечтаеше да се върне в онези дни, когато не се налагаше да взема подобни решения — и нещо повече, когато не трябваше и Елънд да ги взема.
— Тръгваме към Фадрекс — заяви Елънд и посочи картата с широк жест. — Щом сме решили да преживеем всичко това — говоря за цялото население на Новата империя, ще трябва да съберем хората в Централната област. Това е единственото място, където може да се отглежда храна лятно време, а ще ни е нужна всичката работна ръка, за да почистим полетата от сажди и да ги обработим. Това означава, че жителите на Фадрекс също ще преминат под наша защита. Но преди това трябва да се справим с размирниците в Ортьо. В този град не само има големи запаси зърно — което ще ни е необходимо за предстоящата сеитба, — но и управниците му набраха сила и разполагат с мощна армия. Ортьо не е много далече от Лутадел, както открихме, когато ни нападна баща ми. Не бих искал това да ни се случи отново.
— Ел, не разполагаме с достатъчни сили, за да нападнем на два фронта — обади се Хам.
— Зная. Ако можех, бих избегнал похода срещу Ортьо. Това е бившето седалище на баща ми, а хората едва ли са го обичали. Демоа, какви сведения имаме за града?
— Докато ваше величество отсъстваше, получихме изписана на стомана дописка от Дух — докладва Демоа. — Според него фракцията, която управлява в града, е съставена от бунтовници скаа.
— Това звучи обещаващо — каза Бриз. — Хора от нашата черга.
— Те обаче са… доста сурови към благородниците, господарю Бриз — допълни Демоа. — А това включва и тези, чиито родители са били благородници.
— Според мен това вече е прекалено — отбеляза Хам.
— Много хора смятаха, че действията на Келсайър също са прекалени — отвърна Бриз. — Сигурен съм, че ще можем да налеем разум в главите на тези хора.
— Добре е, че си сигурен — рече Елънд. — Защото разчитам на теб и Сейзед да ни спечелите града без употреба на сила. Има само пет скривалища и не можем да си позволим да изгубим никое от тях. Не се знае какво ще открием във Фадрекс и не бих се учудил, ако се наложи да се върнем в някое от предишните скривалища и да потърсим там нещо, което сме пропуснали. — Изгледа последователно Бриз и Сейзед. — Не бива просто да превземем Ортьо и да им вземем храната. Ако бунтът се разпространи, може да обхване цялата империя. Трябва да спечелим тези хора на наша страна.
Всички кимнаха, включително и Вин. От личен опит знаеха колко може да е опасна дори малка, но изпълнена с твърда решимост група.
— Обсадата на Фадрекс ще отнеме известно време — продължи Елънд. — Искам преди да е настъпило лятото да си проправите път до скривалището на север и да потушите размириците. Пратете семената в Централната област за сеитбата.
— Не се тревожи — успокои го Бриз. — Виждал съм и други градове, управлявани от скаа. Докато стигнем там, може да рухнат и сами. Навярно дори ще се радват на възможността да се присъединят към Новата империя!
— Бъдете внимателни — предупреди го Елънд. — Докладът на Дух не е подробен, но е ясно, че в града има голямо напрежение. Ще ти дам няколкостотин войници за охрана. — Присви очи към картата. — Пет скривалища в пет града. И по някакъв начин Ортьо е част от всичко това. Не можем да го пропускаме в плановете си.
— Ваше величество — рече Сейзед. — Необходимо ли е да участвам в това пътуване?
Елънд се намръщи.
— По-важна работа ли имаш, Сейзед?
— Работя над едно изследване — отвърна Пазителят.
— Винаги съм уважавал желанията ти. Ако смяташ, че твоите изследвания са по-важни…
— Въпросът е от личен характер, ваше величество.
— Не можеш ли да ги продължиш, докато помагаш на Бриз в Ортьо? — попита Елънд. — Ти си терисец, хората ви се доверяват повече, отколкото на всеки друг. Бриз например не може да се похвали с особено добра репутация.
— За което непрестанно полагам усилия — ухили се Бриз.
— Сейзед, повярвай ми, наистина искам да си част от нашата група — продължи Елънд. — Не мога да си представя по-добър посланик от Светейшия свидетел.
— Добре тогава — въздъхна Сейзед. — Ще направя каквото ми е по силите.
— Чудесно. — Елънд се обърна към останалите. — Остана само още нещо, за което бих искал да ви помоля.
— И какво е то? — попита Сет.
Елънд не бързаше да отговори. Гледаше умислено някъде над главите им.
— Искам да ми разкажете за Оцелелия — рече накрая.
— Той беше господар на мъглите — заяви веднага Демоа.