Долови мирис на дим и след малко стигна до празнина в стената от сгради покрай канала. Съвсем наскоро, къщата на това място бе изгоряла до основи. Къща на благородник. Миризмата на дим, както и всички останали миризми в ноздрите му, бе необичайно силна. Нищо чудно пожарът да не беше толкова скорошен, а още от времето на първите градски размирици след смъртта на Страф Венчър. Но Дух се съмняваше.
Ускори крачка. Ортьо бавно умираше, разлагаше се и мнозина обвиняваха за това неговия настоящ управник, наричан от всички Гражданина. В нощта, когато бе убит лорд Владетеля, нощта на вдигнатото от Келсайър въстание, Елънд бе произнесъл реч пред жителите на Лутадел. Беше говорил за омразата, размириците и опасностите, свързани с тях. Беше предупредил, че ако хората изградят своето ново управление върху ненавист и кръвопролития, то ще им отвърне със страх, недоверие и хаос.
Сега Дух разбираше, че Елънд е бил прав. Жителите на Ортьо бяха отхвърлили своите управници аристократи и в известен смисъл Дух се гордееше с тях. Изпитваше нарастваща привързаност към този град, донякъде заради това колко стриктно се придържаха тукашните скаа към това, на което ги бе учил Оцелелия. Но въстанието не бе приключило с прогонването на благородниците. Както бе предсказал Елънд, градът бе скован от страх и смърт.
Въпросът не беше защо това се е случило, а как да го спрат.
Но това не беше задачата на Дух. От него се искаше само да събере информация. Ако не друго, поне бе започнал да се ориентира по-добре из пресъхналите канали. В началото ги избягваше и се промъкваше из тесните странични улички. Ала това се оказа труден и бавен процес, а и от време на време се налагаше да пресича и каналите. Скоро Дух си даде сметка, че само си губи времето и че движението в каналите е много по-удобно.
Освен ако не си Мъглороден, разбира се. За нещастие Дух не можеше да скача от сграда на сграда върху невидимите линии на аломантичните сили. Оставаха му каналите и той се стараеше да ги използва максимално.
Избра една дървена стълбичка и се закатери по нея. Макар че носеше кожени ръкавици, усещаше през тях неравностите по дървените пречки. Стълбичката излизаше на тесен тротоар, следващ стената на канала. Малко по-нататък се отбиваше уличка, водеща към няколко скупчени една до друга къщурки. Неговата цел бе последната къща от улицата, но той не се отправи натам. Вместо това зачака търпеливо, озърташе се за знаци, които знаеше, че ще види. И наистина, почти веднага забеляза леко движение в един прозорец на странична къща. Ушите му доловиха стъпки зад стените на друга. Улицата пред него бе под наблюдение.
Дух се огледа. Пазачите бдително следяха улицата, но бяха оставили без наблюдение сградите, в които се спотайваха. Той се запромъква надясно, усещаше с ходилата си всяко камъче на настилката. Изостреният му слух долавяше дори дишането на притаилите се съгледвачи. Той заобиколи къщата, влезе в една задънена улица и допря длан до стената на къщата.
Веднага долови трептения в стаята от другата страна — там имаше някой. Продължи нататък и чу шепот зад стената на следващото помещение. Едва третата стая бе празна. Нито трептения, нито звук. Не усещаше дори приглушените удари на сърце — долавяше ги понякога, когато въздухът бе съвсем неподвижен. Пое си дълбоко дъх, отвори безшумно прозореца и се шмугна вътре. Озова се в спално помещение, празно, както предполагаше. Досега не бе влизал в къщата оттук. Спусна завесите и безшумно пристъпи по пода. Въпреки пълния мрак виждаше съвсем ясно.
Излезе от спалнята в познатия му вече коридор. Промъкна се безшумно покрай двете заети от съгледвачи помещения, където мъжете следяха улицата отвън. Имаше съвсем осезаема тръпка в тези прониквания. Дух се намираше в една от къщите на охраната на Гражданина, на няколко крачки от цял отряд въоръжени до зъби войници. Би трябвало да разположат часовоите си по-добре.
Качи се по стълбите в една малка и рядко използвана стаичка на третия етаж, пълна с прашни одеяла и униформи. Отиде до прозореца и надникна навън. Сигурен беше, че никой няма да го забележи.
Къщата на Гражданина бе само на няколко метра. Куелион не обичаше показността и бе избрал за своя резиденция скромна по размери сграда, вероятно някога принадлежала на дребен благородник, тъй като разполагаше с малко дворче, което Дух виждаше ясно от наблюдателния си пост. От прозорците на сградата бликаше ярка светлина, сякаш къщата бе изпълнена с някаква невероятна сила, готова всеки миг да изригне.